Възнесението е един от дванадесетте най-големи църковни празници. Отбелязва се 40 дни след Великден, в четвъртък, затова няма постоянно място в църковния календара.
Според евангелските текстове Исус останал на земята 40 дни, за да проповядва своето учение. Всеки ден събирал учениците си и ги подготвял за апостолската им мисия. На 40-ия ден се качил на Енисейската планита и пред очите на своите последователи Спасителят се възнесъл на небето.
В народните представи църковния празникът се преплита с образа на предхристиянското божество Спас. За него хората казват, че спасил човеците и животните от огнените светкавици и гръмотевици на бог Перун.
По традиция на Спасовден жените не работят, за да предпазят посевите от градушка. Изнасят вълнените дрехи на слънце, за да прогонят всички бубулечкитетях. Правят курбан в чест на светеца.
В някои краища хората вярват, че на Спасовден времето има магическа сила. Тогава пада върхът на русалското биле, което събират русалиите и магьосниците. Затова много болни отиват до река, където мият лицата си с лековитата вода. Други приспиват една нощ край извор, валят се рано сутрин в росата и берат русалско биле, за да прогонят болестите.
В народните вярвания на добруджанци на Великден Господ разпуска душите на умрелите, а на Спасовден отново си ги прибира. С него е свързана и голямата Спасовденската задушница. Жените ходят на гробищата още преди изгрев слънце. Палят огньове на гробовете и ги преливат с вино. Боядисват яйца, приготвят обредни хлябове, прусурки, и варено жито, кольово, които раздават за „Бог да прости”.
Днес именден празнуват Спас, Спаска, Спасимир, Спасимира, Паско, Спасена и др. Frognews.bg
