Румен Радев може да има решаваща роля за излизането от НАТО и ЕС. Това казва ген. Леонид Решетников пред журналиста Георги Коритаров в предаването „Свободна зона“ по TV+. Ето какво още обясни той:
- За улеснение ще говорим на български. Добър вечер, Леонид Петрович.
- Добър вечер.
- У нас през последните дни сериозен интерес придобива темата за руското разбиране, руската концепция за консервативна революция. Върху какво точно е построена руската концепция за консервативна революция?
- Вижте какво, понеже сега ръководя институт, който е афилиран към администрацията на президента на Руската федерация и той се занимава с анализ във всички европейски и други страни с всички процеси, които вървят там, и ние виждаме, че действително в Европа има тенденция към засилване на консервативни, и бих искал да кажа по-точно, както ние руснаците казваме, твърде традиционалистки сили. Все пак консервативни не е съвсем точно – традиционалистки сили. И виждаме, че тази тенденция се увеличава в последните две-три години почти във всички западноевропейски държави. Какво значи за нас традиционалистки сили? Тези сили, които като идея издигат основните неща – вяра, традиция, отечество, семейство. Ей, тези основни неща. И частна собственост. Тези основни неща, които са традиционни за радетелите на Русия, на много европейски страни. И ние искаме тези два пътя, които бяха през последните сто години така натрапени на Русия – либерален път и комунистически път, ние смятаме, че ние трябва...
- Един въпрос бих иска да вметна тук в това, което казвате. Тази концепция за традиционалистка революция, виждате ли потенциал за такава революция и в зоната на Източна Европа, по-конкретно Балканите, България?
- Разбира се, виждаме. Защото например смятаме, че в Унгария тя е почти реализирана. Тя се реализира в Унгария. В България има такава тенденция. Все пак, когато гледахме изборите за президента на България, забелязахме, че във втория тур гласуваха за г-н Радев не само БСП, но гласуваха много хора от патриотичния блок, дори от десните – от Реформаторския блок. Защото Радев не знам, специално или не, но той и цялата му кампания беше все пак твърде близка. Той правеше акценти върху традиционни за българите неща. И по-малко с идеологически концепции. И все пак говореше за традиционни ценности на българския народ. Това говори, че и в България има такава тенденция. Оланд, Меркел и бюрократите с либерални ценности си заминават
- Леонид Петрович, искрено ли е посланието на човек като Румен Радев, на човек като г-жа Корнелия Нинова, с която разбрахме, че още през август сте разговаряли в Москва и може би е даден импулс на такова традиционалистко говорене, но искрени ли ви се видяха?
- Не, не, в Москва ние не говорихме с г-жа Нинова, а в София говорихме през лятото. И тя ми каза, че още не познава г-н Радев, но мисли, че той е много добра кандидатура. Това е всичко, за което ние говорихме. Нямаше специални обсъждания...
- Чакайте, чакайте, това в София ли стана?
- Доколко искрено говори г-н Радев, трябва да видим сега. Сега той ще стане президент. Но, ако той говори, значи това е потребно, това трябва за народа, това трябва за настроенията. Той отговаря на настроенията, затова говори за тези неща. Може би е искрено. Аз се надявам, че е искрено. Не зная. Ние не се познаваме с г-н Радев, в Русия никой не го познава. И г-жа Корнелия Нинова също малко хора тука познава, тя неотдавна стана шеф на партията. Но той избра тази кампания, значи разбра, че това отговаря на настроенията на българите.
Корнелия Нинова познавала малко хора в Русия...
- Нека да задам въпрос, не се ли учудихте, вие, все пак сте свързан с дългогодишна служба в разузнаването, не ви ли прозвуча несериозно тезата, че г-жа Нинова не познава добре г-н Радев, но смята, че ще е добър президент?
- Първо аз вече не служа, 8 години не съм в разузнаването. Това е първо. Аз я заварих в този момент, когато започна обсъждането на тази кандидатура. Това е естествено. Аз бях на почивка в България и говорих с няколко лидери на няколко партии, и обсъждахме. Някои от тях знаеха за г-н Радев, някой не знаеше нищо. И тя ми казва: „Още не знам. Но това е интересна идея“. Добре. Виждам, че това е естествено, няма нищо противоречиво...
- Интересна идея, значи някой ѝ е дал идеята...
- Ако би било това през септември, или октомври, или ноември миналата година, това би било учудващо, но това беше през лятото. Май, че през август месец, ако не греша.
- Кажете ми тази традиционалистка концепция, за която говорим сега, т. нар. консервативна революция, според вас може ли да е елемент от възможност за сближаване на Русия и западния свят, които дълго време имаха сериозни противоречия?
- Вижте какво, ако този елит в Западна Европа, който се сформира под влияние на либералните сили в Съединените щати, ако той завършва своята кариера, аз мисля, че това става (засмива се), това става вече. Няма перспектива, нито за хора от типа Оланд, или Меркел, или други, тези хора – бюрократи с либерални ценности, за които непрекъснато говорят и лъжат целите народи, те вече са за заминаване, както замина г-жа Клинтън, там борбата не е свършена, но тя замина. И те са за заминаване. Идват нови хора. Ще дойдат. В Европа много силно се развива тази тенденция за национално-консервативен, национално-традиционалистки реванш, или не реванш, а революция, както по-точно вие казвате. И в Русия, и Русия така се развива в тази посока. И ние се отказваме от тези концепции на либерализма и на комунизма, и ние се връщаме на историческия път на Русия, на естествения път на Русия. Руският път. И мисля, че в този смисъл, в голяма перспектива ние ще започнем новата страница от нашите отношения с европейските държави. Аз преди няколко дни говорих с лидерите на някои консервативни партии в Европа – между нас няма никакви разногласия, практически никакви. И те казват, че те гледат сега в Москва и се надяват, Москва, че Русия твърдо ще върви по този консервативен път. И това отговаря на настроенията на много хора в Русия. Значи тази перспектива е реална, реална дори в следващата година, може би краят на тази, но 2017-18 година, това ще бъде много перспективно. И аз вярвам, че тези хора, които сега казват, че те са европейци, те заминават. Чакаме парламентарните избори да потвърдят настроенията в България
- На няколко места в различни интервюта се подсказва, че се очаква България да даде сигнали за излизане от НАТО и от Европейския съюз. Има ли реалистични основания да се смята така?
- Мисля, че по-скоро Европейският съюз ще се разпадне (засмива се), отколкото България самостоятелно да излиза от Европейския съюз. Процесите в Европейския съюз са много негативни и тенденцията е много лоша за това.
- А НАТО?
- НАТО също ще има проблеми. Ще видим политиката на г-н Тръмп, доколко сериозно е всичко това, което говореше по време на предизборната кампания. Трябва да видим. Но САЩ и Европа ги очакват трудни времена. Много трудни времена. България трябва, понеже аз съм един руски българофил и обичам България, не искам България да се окаже последна в тази опашка от страни, които ще излязат на пътя на самостоятелност и независимост, и на пътя на българската идея, а не европейска идея. Аз съм видял, че българският народ е още жив и все пак (хората) не забравят, че те са българи и имат велика и богата история. И разбират, че България е един от носителите на нашата православна консервативна идея.
Румен Радев може да изиграе забележителна роля като инструмент за излизането на България от НАТО и ЕС, смята ген. Решетников.
- Как мислите президентът Румен Радев, който беше избран, дали ще се окаже един от инструментите България да тръгне по такъв път на самостоятелен избор, вън от НАТО и вън от Европейския съюз? Очаквате ли от него това?
- Георги, вижте какво, но ние не познаваме г-н Румен Радев сериозно. Много е сложно това да кажем. Но по време на кампанията той се показа като реалистичен човек, реалистичен мъж, като българин, като патриот, разумен човек. Но ние правим тези изводи само от предизборната кампания. Трябва да видим. Знаете, че политиците винаги говорят едно, а после правят друго. Но засега, ако така продължи, той може да изиграе забележителна роля в този процес. Но все пак ние знаем, че България не е президентска република. Много неща не зависят от президента. Това не е достатъчно. Трябва формиране на едно правителство, което в бъдеще не може да направи такива неща, като да се откаже от „Южен поток“ например, нали.
- Значи разчитате на парламентарните избори. Очаквате парламентарните избори?
- Да, да, ние очакваме, че парламетарните избори ще покажат доколко са реални тези настроения, които използва г-н Радев в своята кампания за президент. Парламентарните избори трябва да потвърдят. И аз съм сигурен в това, че ако някои партии играят същите карти – БСП ли, ГЕРБ ли, те ще изгубят. Те трябва да излизат с идеи, които привличат българския народ, защото много хора в България, както показва нашият анализ, не искат въобще да гласуват. Не искат въобще да избират, защото смятат, че тези смени на кабинети нищо ново не дават. Разбирате ли? Затова сега е много интересна подготовката – с каква идея ще излязат тези хора. И аз искам да подчертая, че тези идеи, които г-н Радев изрази, са интересни. Не сбъркахме с „Брекзит“, това за Джуканович са глупости.
- Нещо ще ви припомня. Ваше интервю. За по-бързо ще го прочета на руски. Ето какво сте казал миналата година. Въпросът на журналиста гласи: „Ако страната ни вече изпадна в световна изолация, заради присъединяването на Крим, защо не играем вабанк на югоизток? Колко можем да лицемерничим?“ Вашият отговор: „Да играем вабанк според мен е рано. Ние не дооценяваме информираността на нашия президент, който знае, че в Европа вървят някои скрити от странични погледи процеси, те дават надежда, че засега можем да отстояваме интересите си с други методи и средства“. Това интервю е дадено 1 година преди „Брекзит“-а. Имахте ли информация, че ще се стигне до „Брекзит“ според вашите анализи и очаквахте ли редица други неща, които се случиха?
- Да, нашият институт много добре работи. (Смее се). Анализът е много добър. С „Брекзит“ не сме сгрешили. И с други някои неща. „Вабанк“ значи война...
- ... Да, да, да, много добре разбирам.
- ... Ще търсим други неща, ще търсим други методи.
- За какви процеси в Европа имахте информация, г-н Решетников?
- Знаете ли, информация имат специалните служби, разузнаванията. Нашият институт анализира информацията, която получаваме от западните средства за масова информация – от телевизия, от вестници, от списания и тъй нататък. От наши срещи с политолози, с политици. Ние анализираме процесите.
- Открити източници, те са много ценни.
- Да, да, да, този институт работи с открити източници. Как работи разузнаването сега аз не знам, но предполагам, че много добре.
- Добре, не знаете как работи разузнаването, но има едно много странно съвпадение, указът на...
.- Казвам сега, сега не знам как работи (смее се).
"Исках да убия Джуканович, седях в един храст с пушката...", шегува се ген. Решетников.
- .Ясно, разбирам. Указът на г-н Путин за вашето освобождаване от 4 януари, като директор на руския Институт за стратегически изследвания идва няколко дена след опита за преврат в Черна гора, да търсим ли логическа връзка?
- Да. Има много елементарна връзка за съжаление. За съжаление аз навършвам 70 години. На тези години човек не може да заема държавни постове, разбирате. Затова сега отивам на свободна работа. Само това. А какво става в Черна гора – нямам никаква връзка. Сега казвам на нашата телевизия: „Да, точно така, аз исках да убия президента Джуканович, седях в един храст с пушката, но не можах да попадна, да улуча, разбирате...“ Това са глупости. Навършвам 70 години. За жалост.
- Г-н Решетников, извинявайте много, но Ким Филби е бил горе-долу на вашите години, когато се жени за 30 години по-млада жена в Русия. Така, че 70 години не са толкова много. Това го вметвам просто, за да си подобрим настроението.
- Благодаря. Но искам да кажа на своите български приятели. Аз ще продължавам да работя в интерес на нашия президент, само в друга форма. Формата няма някакви формални рамки, защото казвам не мога като 70-годишен да бъда на държавна работа.
- Сега накрая ще ви върна към периода, в който сте работил в разузнаването. 1990 година може би сте бил в България. Какво си спомняте за създаването на Движението за права и свободи? Имате ли приятели в това Движение?
- Не, аз приятели нямам. И аз дойдох в България през 1991 г. Вече Движението беше създадено. Аз повече приятели все пак имам в български партии. Не в партии на националното малцинство. Имам познати някои български турци. Но политически нямам никакви връзки. ДПС са истински български граждани, другата партия е турска
- А като политически инструмент, такъв тип партии, интересни ли са от ваша аналитична гледна точка?
- В Русия ние не можем да създаваме такива партии по Конституция. Не знам, много е интересно. На моя поглед тази партия ДПС и г-н Доган - като знамето на ДПС, те все пак станаха истински български граждани. Аз ги виждам като патриоти много често. Много често излизат като патриоти. Другата партия е друга, да, турска. А тази партия и г-н Доган много често се понасят като български патриоти. Това е много важно. Ние също така искаме нашите татарски, чувашки и други граждани също да бъдат руски патриоти. И те често излизат също като руски патриоти. Но ние нямаме такава партия. Това е ваш експеримент, ваш опит. Не знам доколко е успешен, но все пак на моя поглед ДПС гледат на България като тяхната родина и не гледат много често зад граница. Ахмед Доган като знаме на ДПС е истински български гражданин, патриот.
- Какви са вашите очаквания и надежди за България, като финал на този наш разговор?
- Надеждата е България да стане България. България да се върне в България. Българите да се върнат в България. Не ни интересува въобще западната цивилизация. Мен ме интересува България като България. И българите като българи. Не националисти, а българи. Както бяха хиляди години. В това ни интересува България. В това ни интересуват и Сърбия, и Гърция, и всички други страни. Не ни интересува ранчо в Пирин, интересува ни българинът в Пирин, разбирате ли, в Родопите. Това е надеждата. Русия да се върне Русия, България да се върне в България. Тогава отношенията ни ще бъдат много по-близки, отколкото и в съветското време, и в постсъветсткото време, разбира се. Много по-близки.
Ако ние – и руснаци, и българи, и гърци, ако ние станем българи, гърци и руснаци, а не български французи, руски американци и тъй нататък. Това е идиотщина. Това е борба с Бога. С Господ наш. Това е борба, това е богоборчество. Господ ни създава руснаци, българи, сърби, гърци и ние такива трябва да бъдем. Това е нашата идея – ние да бъдем българи, да бъдем руснаци. Тогава перспективата е много хубава, много хубави ще бъдат отношенията. Не, както говорехме по-рано: „Съветският съюз и Великият брат, едноличните времена“. И не, както ние сега казваме винаги: „Братушките ни предадоха“, не – тогава ще бъдат истински отношения на две близки страни, които се гордеят, че са българи, че са руснаци и в това време разбират, че без нашите отношения ще ни бъде лошо.
Извинявам се за българския език, нямам практика честа. Правя грешки, но казвам, че България е нашата родна, любима страна, и мила страна. Да живеят България и българският народ. Много поздрави на всички.
Леонид Решетников е шеф на Института за стратегически изследвания към президента на Русия. Той е дългогодишен ръководител на Информационното направление в Службата за външно разузнаване на Руската федерация, водещ на направлението за България.
