Православната църквата почита паметта на Св. Стилиян Пафлагонийски. Според неговите жития, св. Стилиян е родом от Пафлагония (Мала Азия). Живял е в края на IV и началото на V век. Бил е чудотворен лечител на децата, заради което има прозвището ”Детепазител”. Палим свещ и за преп. Алипий. На този ден имен ден празнуват всички, които носят името Стилиян , Стилияна, Щилиян /Щилиян - разновидност на Стилиян/, Щилияна, Щерян, Щеряна.
Името на Св. Стилиян Пафлагонийски произхожда от глагола "стилоно", което в превод от гръцки означава "укрепва" или "укрепващ здравето на децата".
На иконите най-често се изобразява как с дясната си ръка извършва "благославящ" жест, държи патерица, сочи с дете или с държи в лявата си ръка пеленаче. Почита се особено много като покровител на кърмачетата. (има икона, намира се в черквата на с. Сатовча, Разложко, където Св. Стилиян е прегърнал 14 пеленачета). Според народната вяра през деня не се работи нищо в къщи, за да не боледуват децата. Жените месят и раздават питки и варена царевица за здраве на децата.
Преп. Алипий бил син на благочестиви родители, които живеели в Адрианопол (Пафлагония) през VІ век. Още при раждането му неговата майка имала тайнствено предизвестие за него, че той ще просияе в света. Тя видяла насън, че държи агне, на чиите рогове горели две запалени свещи.
След като овдовяла, майката поверила възпитанието на своя син на епископ Теодор, който учел детето на Св. Писание. Като видял необикновения разум и кротостта на Алипий, който вече пораснал, епископът го ръкоположил за свой дякон. Не за дълго обаче той останал на тази служба. Него повече го привличал безмълвният и самотен живот.
Като взел съгласието на майка си и раздал имота си на бедните, Алипий напуснал града и се заселил в пустинно място в една стара елинска гробница. Това място се смятало за страшно и затова всички го избягвали. Алипий също се страхувал, защото още не бил привикнал на уединен живот. Но бил успокоен от ангел, който му казал: "Свято е онова място, на което човек, който обича Бога, поиска да живее богоугодно".
Над гробницата, в която се заселил Алипий, имало каменен стълб с идол отгоре. Пустинникът счупил този идол и го заменил с кръст. Като подготвил душата си чрез дълго подвижничество, Алипий решил да построи на това място храм в чест на св. Евфимия, която му се явявала в съновидение. А сам пожелал да усили своя подвиг чрез стоене на стълп, където прекарал 53 години, без да слиза от него, като понасял всички въздушни промени, всякаква умора и болест. Само 14 години преди смъртта, когато от стоене нозете му били покрити с рани, той вече не е могъл да стои там, а лежал, като със своите страдания, търпение и благодарност към Бога за всичко напомнял праведния Йов.
Много народ се стичал на това място, преди страшно, а сега прославено чрез подвизите на стълпника и чрез много чудеса, с които го удостоил Бог. Някои пожелали да се заселят близо до неговото жилище и така след време там били построени два манастира – мъжки и женски.
Алипий се поминал на 118 години, в 640 г., в царуването на император Ираклий.
