На 27 ноември 1919 г. в парижкото предградие Ньойи-сюр-Сен е подписан мирният договор между България и победителите от Първата световна война, групирани в т.нар. Антанта, останал в българската история като Ньойски договор.
По силата на разпоредбите му България губи 11 000 кв. км от довоенната си територия. Районите на Цариброд, Босилеград и Струмица, както и няколко села в Кулско са дадени на новосъздаденото Сърбо-хърватско-словенско кралство, територията между реките Места и Марица е поставена под управлението на Антантата, а после предадена на Гърция, а Южна Добруджа отново минава под румънски контрол.
На страната са наложени и изключително тежки репарации и контрибуции, които трябва да компенсират загубите на противниците от българското участие във войната.
За срок от 37 години България трябва да изплати 2.25 млрд. златни франка, както и да предостави на съседите си 250 000 тона каменни въглища, 33 000 овце, 13 500 крави, 12 500 коне, 9200 волове и др. Договорът забранява на България да има наборна армия, а въоръжените й части могат да се състоят само от доброволци и да не надхвърлят 33 000 души.
В него са включени и специални клаузи за размяна на малцинства с Гърция, които са използвани от властите в Атина през 20-те и 30-те години за етническо прочистване на Южна Македония и Беломорска Тракия от българи. Подпис под договора слага българският премиер Александър Стамболийски, а според популярната легенда веднага след това публично чупи писалката си, за да покаже на Антантата отношението си към диктата, който тя налага над България...
