„Единствените сигурни неща, както често се казва са смъртта и данъците. Но никой не знае кога ще умре!” Така започват глава 19 в уникалния си труд „Икономика” професорите от Масачузетския технологичен институт Стенли Фишер, Ръдиър Дорнбуш и Ричард Шмалензи.
Абстрактното отношение към смъртта на индивида и дължимите от него данъци професорите вероятно конкретизират само като дефиниция. Тя е свързана с неопределеността на отделния човек. Но когато тя – неопределеността е свързана с основата на живота в една държава – стопанството и икономиката, абстракцията е излишна. Уточняваме само реалностите и съпровождащите ги стандарти в света и у нас.
В случая, анализирайки 27 годишната промяна в България не можем да не започнем с отношението ни към риска. През 1990 очаквахме, че ще направим една прекрасна държава на демокрацията, в която всеки ще си прави каквото си иска. Нямахме оценка за риска, не го приемахме като фактор, нито го отчитахме като натрупване. Емоцията и по скоро психологическата нагласа за промяна ни отнесе към грубата и неточна селекция на политици за управленци. И това е причината вече близо 30 години българската икономика да е неопределена.
В нашето стопанство всичко е в някаква провлачена начална фаза-следствие на влияния на стартовата олигархия към управленския елит. Елитът е зависим, покварен, подкупен и грубо манипулиращ своите функционални зависимости. Налице е сложна метаморфоза на отношението на долните слоеве на обществото към начеващата средна класа, а от там и чрез голямата омраза към богатите и състоятелните българи.
България се отдели от прехода към силно развиващите се страни и се запъти към безпътищата в своето стопанство. Резултатите към отрицанието са впечатляващо негативни, дори смразяващи за логично възприемане. Ние твърде успешно сме се запътили към голямото неравенство, неграмотност и бедност. Предстои ни циганската дискриминация, която ще роди „другата” България.
По време на кандидат-президентската кампания на няколко места при диспутите и срещите аргументирах защо България трябва да се превърне в Сингапур на Балканите. Днес България е много, много зле и който от политиците не го вижда е сляп. Аз не съм съгласен с изказаното мнение на Слави Трифонов пред г-жа Ризова – че „В България няма нито един свестен човек, който в последните 25 години да се занимава с политика.” Убеден съм, че днес България се нуждае от един Ли Куан Ю. Този истински далекоизточен философ и министър-председател на Сингапур промени изцяло политиката и живота на 5 милиона души в далечната страна. Философа Ю ръководи с желязна ръка промяната на съдебната система, грамотността и стопанството. Затова днес Сингапур е първа сред първите – богата, силна и желана държава. За това и дори на нашият Прокопиев – Сингапур му е мечтата. Но до там можем да стигнем, ако Прокопиевци са на друго място днес. И както удачно отбелязва в „24 часа” – Валери Найденов, че „проблема на социализма е самият социализъм, а проблема на капитализма са капиталистите”. И тъй като не случихме на капиталисти, заради самите комунисти се налага железен и трезв анализ на днешния ден на България. Нуждаем се по примера на Сингапурския Ли Куан Ю от железен ред и преформатиране на целите на държавата. Днес българската статистика отразява едно, но то е толкова недостатъчно да видим директно в очите истината за тупика, в който е държавата на парадокса. По този повод колегата Хърсев удачно отбелязва, че „Ние имаме прекрасна статистика за вноса и износа на гъши дроб, а нямаме данни за вноса и износа на най-важното – парите.”
И тъй като парадоксите са много и фрапиращи, се нуждаем от подкрепата на няколко също толкова фрапиращи примера, аргументиращи необходимостта от кардинална промяна в държавата. Примерите фиксират или умисъл съчетана с неграмотност или нагла бездържавност.
Ø При управлението на Иван Костов, премиера реши да промени статуса на бъдещите капиталисти и чуждите компании. Той удовлетворяваше всякакви искания и щения само и само той да е на власт. Подписа първите концесионни договори за добив на злато и сребро срещу „голямата” – 1,5% концесионна такса. Така срещу тази – 1,5% такса от България годишно се добиват и изнасят от 1300 кг до 1800 кг злато и още сребро, паладий, родий, платина, германий, кадмий, волфрам и още и още. Костов е забравил да установи, че в чл. 18 на Конституцията е записано, че всички ресурси на държавата трябва да са заложени в интереса на България. Как са заложени – само Костов знае!?
Ø Не мога да пропусна поне още веднъж да спомена Иван Йорданович. Този титан на новата икономическа мисъл настоя и разреши приватизацията на Лукойл. Днес огромният петролен гигант в Бургас работи от години само на загуба. Последната година на печалба е 2007 – реализирана 103,5 млн. лв. От 2008 до 2014 г. Лукойл Бургас е постоянно на загуба като е реализирал в размер на 1,773308000 млрд. лв. при реализиран оборот приблизително за 62,5 млрд. лв. Приживе шефа на митниците Ваньо Танов се шегуваше сериозно като титулуваше Лукойл като „нулев пряк данъкоплатец” заплатил данък печалба в България от 2008-2016 г. - 0 лв. Остава да допълним, често повтаряният израз на „Господари на ефира” – Е-е, няма такава държава!!
В същото време само за януари 2016 г. Лукойл отчете сериозна печалба в задграничните си рафинерии в размер на 50 млн. долара. В разпространената от ТАСС декларация на вицепрезидента на Лукойл Владимир Некрасов се уточнява, че компанията работи с висока печалба в порядъка на 7 долара на барел преработен петрол. В България обаче ситуацията е сигурно друга – счетоводството на Валентин Златев, е различно от това на Москва. Трудно би се възприело твърдението, че някой може да си позволи да подведе президента на дружеството Алекперов. Но видно от българското счетоводство Вагит Юсуфович трябва да приеме реално загубите на Лукойл България. България не е получила нито един лев данък-печалба от Лукойл за последните близо 10 години.
Ø В България в момента работят 768 игрални зали и 27 казина. В тях са заети над 5000 души младежи като охрана. Вместо да се занимават с далеч по-пълноценна дейност тези хора ликвидират потенциала си заради залагания и долнопробен комар.
Ø Благосъстоянието на българите към 2016 г. се връща към нивото на 2010 г. изчисленията на швейцарската банкова група Credit Suisse показват, че общата сума на всички български местни активи се оценява на 87 млрд. долара. Оценката за 2016 г. сочи, че те са намалели в сравнение с 2015 с 2 млрд. долара.
Ø Вследствие на всичките парадокси по стандарта на живота на българските граждани ние стремително сме се запътили към 2018-2020 към последните места в света. Или обратно зачетено към първите места по най-отрицателните факти. С голяма обида трябва да преживеем, че в края на 2015 г. България е втора в света по смъртност в света (14,2% на 1000 души). Изпреварени сме само от южноафриканското кралство Лесото – 14,5 % на 1000 души. Този фрапантен факт говори за много и за най-важните дилеми в развитието на българската икономика, стопанство, здравеопазване и социални грижи. Той е огледалото, резултата ни от 27 годишната ни битност и мечта по демокрация, фалшив капитализъм, лъжи и безделие. Това е жалкия резултат за България.
Отчитайки тотална некадърност, мечтателство и зависима партокрация на база повторяемост, държавата ни попадна във финансов катаклизъм. Младият Жан, абстрактният Гечев, космополитът – „гигант” Костов с цялата кохорта трубадури от ляво не можеха да проумеят що е то – акумулиране на риска. Не чуваха МВФ, с тяхната членоразделна реч не успяха да говорят по новому. МВФ искаше да фалираме 16 банки, а Гечев и компания бяха като сомнамбули, независимо че още през март 1996 г. бяха предупредени от БНБ. Тази илюстрация на „загуби време” е уникалната наглост на старта на българската политическа класа с нейните простовати и престъпни експерименти. Затова в държавата вместо да се направи оценка на риска и капитала чрез по-мъдрите от „онова” време, започна да изражда олигархията. Тя – българската олигархия изникна като нищото, от стартовата седеммесечна Костова приватизационна бременност. Костов и някакви „агнешки, телешки и биволски главички” родиха схемата за ограбването и потулването на всякакво производство в България. Като истински марксист-ленинец Иван Костов ликвидира собствеността на държавата, както Ленин отмъсти на Бухарин. И когато 400000 тъкачни стана бяха откарани в Турция и започнаха да тъкат, а българките започнаха да купуват се разбра, че сме може би част от Анадола. Турският пазар предопредели съзнанието на новия демократичен българин. И докато Добричкият обувен завод произвеждаше детски обувки на световно ниво и ги изнасяше в 26 държави, Костов го прати в историята. В историята отидоха и 600 супер подготвени обущари-майстори, които 30 и кусур години хранеха семействата си от занаята. Демократично после им се наложи да купуват обувки за своите внуци от Одринския пазар. Това е демокрацията на България – по Костовски, да убиеш кравата, която може да ти дава мляко години наред. Ако сега умножете този случай по 6000 фабрики и цехове по цяла България ще видите изведнъж целият стопански ръст на ликвидатора Костов. Ликвидатора-мизантроп Иван Йорданович, представял ли си е, че ще ликвидира амбицията, азът, професионализма и силата на над 900 000 души, заети в производството в България? За какво? Да роди примерно един Прокопиев, който може да купи КАОЛИН АД , за 3 млн. лв., а да го продаде за над 100 млн. евро.
Представял ли си е Румен Гечев, че неговите налудничави, изчисления през 1996 на пропорциите съчетани с гнила партийност ще наложи да се доставят от Германия цели 42 самолета с книжни пари? Този същия Гечев, който вчера, онзи ден, а и днес си прави уникални експерименти с България! А тя България си го търпи, възнаграждава, уважава и лансира като спасителя – лаборант то Драгалевци. Това е стопанството на България, това е адресатът и хората, които са го докарали до това дередже, по скоро състояние.
В България през последните 7-9 години никой в БНБ не обърна внимание на монетарния механизъм. Нашите управленци колкото и да се представят за финансисти, никой не се интересуваше как промените в паричното предлагане влияят върху цялото стопанство. Няма установени сравнения между паричното търсене и ценовото равнище. Всички на ръководно ниво в държавата вече повече от 100 месеца повтарят като папагали, че у нас има Валутен борд. Те не отчитат взаимодействието на пазара и парите в банките. Те не виждат, че бедните в България от неграмотност са взели над 2,2 млрд. лв. краткосрочни кредити при огромни лихви. А в същото време има 35 пъти повече пари в банките, които не се ползват. Подценено е изцяло отношението към паричното търсене, сравнено с лихвените проценти. Взаимовръзката е пряка и тя се отчита само като статистика, а не като вариант на удачен икономически модел. Тогава или банките са много зле, или има някакво недоразумение като трактовка при банкерите. Защо дефлацията в България е непобедима? Това е въпросът над въпросите?
Никой не иска в последните 34 месеца да отговори на въпроса – защо България е в дефлация? Когато през 2010 г. прогнозирах днешният икономически батак, иронията беше смразяваща. Никой не искаше да се съобрази с бъдещите алтернативни разходи, а пък да не говорим за паричното предлагане и равновесните лихвени проценти. Никой не се съобрази с пропорциите на лихвените проценти и инвестиционното търсене. Очакваха, че в България така по инерция всяка година инвестициите ще надвишават по 5 млрд. евро. Но те паднаха на 20%. Тогава какво?
Ако проследим цялостно парите, лихвените проценти и съвкупното търсене, а като добавим към тях и фискалната политика идваме до най-важното – избутващия ефект? Както в САЩ, така и в България, сравнението не е уместно – избутващия ефект за последните 7-9 години е на ръба. Няма фискална експанзия, а има КТБ. Има ликвидация, омраза, ликвидация и ликвидация. Да събереш от всички банки в държавата за 17 години 2,2 млрд. лв. и да ги подариш-предадеш за „няма нищо” – по-голямо предателство едва ли има! Тези 2,2 млрд. лв. като разход за КТБ можеше да се ползват като ефективен заем към държавата за отбранителния комплекс за 2-3 години. А останалите 1,5 млрд. лв. – като заем от финансовия министър бяха достатъчни за одържавяване на КТБ и привключването й към Банката за развитие. Така комбинирахме всички условия за стабилизация на паричната и фискалната политика и успявахме да докажем другата България.
Сега ще видим как Тръмп ще ползва веднага избутващия ефект в Америка. Той ще увеличи правителствените разходи, търсейки увеличението на съвкупните разходи. Той – Тръмп ще се интересува повече от пазара, а не от статуса на непроменената парична маса. Ние ще наблюдаваме само ефекта и смразяващите му последствия за паритетния курс на долара в условията към курса 1 към 1 евро. А можехме да направим толкова неща, когато курса на долара беше 1,25 към лева. Тогава Иван Искров пееше по македонските механи фолклорните си оргии, а България беше приспана в дълъг и тежък сън. Затова днес българските пенсионери – 60-75% от тях ще получават между 80-105 евро на месец, надявайки се на 4-5 лв. повишение през 6 месеца.
Това е срам, голям срам за държавата и управление. Това по-скоро е жалост от неграмотност и мечтания.Напълно нормално е някой да ме обвини в Кейнсианска прагматика и някакъв псевдо активизъм. Но трябва да знаем, че държавата ни не може без планиране. Новите десетки агенции, раждат чиновници от 9 до 17 часа всеки ден, но забравят за реалния активизъм. Държавата ни, по скоро стопанството ни днес се нуждае от друг модел на съвкупното предлагане и икономическия растеж. Ние досега отчитаме фалшиво безработицата само за регистрираните. Ние не знаем точно проблема с преизчислението на дефлацията. Нямаме точно картина на цялостната база на бюджетния дефицит, а от там дали точно изчисляваме БВП.
И най-важният ни проблем – какво е влиянието на паричната маса в развитието на икономиката на България?
Къде е проблема? Кой е точният отговор за това – къде са банките в България? Така е, когато поставяме проблема за неопределеността на икономическия живот в България и това не е случайно! Неопределеността за България в последните 27 години е хаос. Този хаос не може да продължи толкова елементарно, простовато, антидържавно и повече подло към българския народ. Към тази неопределеност трябва да търси дали има някакъв край. Т. е. Тази неопределеност трябва да придобие естественият си завършек чрез една логична, последователна и перфектна държавна система. Тази система е условие за утрешния ден за нова България. Търсете хората за изграждане на новата система за излизане от абстрактната неопределеност. Правете правителство, което може да съзнава за какво иде реч. Иначе, иначе последното място в света ни е гаранция. Тогава и демокрацията се превръща в привидна лъжлива и утопична схема за легализация на богатството на шепа политически лъжци.
Кольо Парамов за Фрог нюз
