Действията на министъра на отбраната в оставка предизвикваха критични бележки по време на целя му мандат и много от последствията бяха предвидими. Големият въпрос обаче е, защо очевидната системна грешка не е преодоляна своевременно. Когато търсим отговори по проекта за възстановяване летателната годност на самолетите МиГ–29, не трябва да забравяме, че необходимостта от това произтeчe от недопустимото забавяне на проекта за нов тип боен самолет. Това коментира Симеон Николов, директор на Център за стратегически изследвания.
Западен образец многоцелеви изтребител съгласно приетите от НАТО и България цели на способностите трябваше да бъде въведен на въоръжение през 2016 г., а МиГ–29 да отиде в историята. Спирането на всички проекти с идването на новото правителство през 2009 г. и съкращаване на военния бюджет, обаче спряха процеса на модернизация. Когато пропускаме този факт, създаваме условя да се раждат някои несъстоятелни аргументи. Първият от тях е, че имало „зависимост” от руска техника.
Но всички военни са наясно, че подмяната на МиГ–29 с многоцелеви изтребител със съвременни способности е без алтернатива. Да, има такава зависимост, но някои бавят преодоляването й като действат като слон в стъкларски магазин. А понятието „зависимост” се използва по–скоро в политиката, за да внуши определени несъществуващи пристрастия и да прикрие истинските виновници и причини за забавянето на модернизацията. Вторият измислен аргумент от министър Ненчев е, че изпълнявал решение за спазване на санкции срещу Русия. Нищо подобно! Член 2, параграф 4 от решенето за санкциите от 04 12 2014 изключва забрани относно " предоставяне на резервни части и услуги, които са необходими за поддържане безопасността на наличния капацитет в рамките на Съюза".
Въпросът за подписаните договори с РСК МиГ, съхранявани в касата на зам.-министър Йосифова с указание на министъра да не се изпълняват, не представлява новина. Този факт стана известен още през юни 2015 г. от проверка на Софийска градска прокуратура след интервю на министър Ненчев. Тя показа, че е имало дори утвърдени финансови средства от 7,5 млн. лева за първите два двигателя, които наистина са недостатъчни, но показват, че няма нищо общо с цитираните от министъра в интервюто му 80 млн. лв. Съвсем очевидно е, че забавянето е целяло изтичане на срока на рамковия договор с РСК МиГ 09.09.2015 г. Паралелно с това обаче се забавя и изпълнението на основния проект по придобиване на многоцелеви изтребител, дори след като е променен проекта от 2012 г. и дори след решение на парламента от 2016 г. Така се създава ситуация, при която да нямаме нито нови самолети, нито възстановена летателна годност на МиГ–29. Именно в този момент се появява и писмото до Брюксел, за което говори генерал Румен Радев, с което искаме партньорски военновъздушни сили да охраняват небето на България срещу заплащане. Тази последователност и алогичност на действията демаскира замисъла, роден още в екипа на Министерството на отбраната в служебното правителство, че вместо да даваме 1,2 млрд лв. за нови самолети, можем да възложим на други да изпълняват функцията „Еърполисинг”, което щяло да затвърди нашата обвързаност с НАТО. Примитивна теза, след като никой не оспорва ориентацията и принадлежността ни.
Като се говори обаче единствено за изпълняваната задача „Еърполисинг” се подменя смисъла на съгласувания с НАТО проект за многоцелеви изтребител, защото бойната авиация е един от трите стълба на бойната ни мощ и има и други задачи, допълващи способностите на БА, поради което не случайно се провеждат и съвместни учения със СВ и ВМС. От изявления на висши представители на НАТО да се погрижим за авиацията си, пролича опита да ни „върнат в правия път”, което обяснява защо правителството най–после внесе проекта в парламента. Замисълът за решаване на проблема с възстановяване на летателната годност на МиГ–29 от Полша бе обречен от самото начало и за това имаше немалко експертни предупреждения. Дори на средно интелигентен човек е известно, че в света няма производител на авиотехника, който да се съгласи, някой друг да лицензира собственото му производство, а поляците нямаха такова разрешение, нямаха лиценз. Всеки представител на военновъздушните сили от редник до генерал е наясно, че удължаването на живота на един боен самолет не се състои само в смяна на двигателя, а и на ред други агрегати и части. Знаеше се, че Полша не може да извърши ремонт на ключово важната КСА–2 /кутия за самолетния агрегат/, без която самолетът и с отремонтиран двигател няма как да полети. Служителите на МО не може да не са съобразили, че Полша няма по-новата документация за поддръжка и ремонт на МиГ–29 и предаването й на трета страна може да ни докара до международен съд. Тогава основателно възниква въпросът, защо в МО се вземат такива неадекватни решения.
Едно от обясненията е, че решенията на политическото ръководство на МО са били инспирирани от силна политическа предубеденост, елиминираща експертния и отговорен подход. Ако допуснем втората възможност, че това се дължи на некомпетентност, на дилетанщина, тогава тежко ни, че сигурността на държавата е в такива ръце. Отправеното обвинение към министъра на отбраната, че са „настъпили значителни вредни последици за Българската армия” има своите основания като резултат от комплекса от неадекватни действия и решения по двата проекта – ремонта на МиГ–29 и нов тип боен самолет, които не се изчерпват само с намаления брой боеготовни самолети, намаляване летателните часове на летците и нарасналия риск, а с намалените способности на военновъздушните сили, с уронения авторитет на държавата в НАТО, и с насаждането на представата за некомпетентен и ненадежден партньор. Логично е, този авантюристичен подход да доведе за увеличаване цената на ремонта на МиГ–29, плащайки веднъж на поляци, после на руснаци през посредническа фирма, за да довършат започнатото.
Днес в своята безпомощност министърът на отбраната обвинява генерал Румен Радев, че му предложил варианта за ремонт на двигателите в Полша. Оказа се обаче, че в докладната записка до министъра няма и помен от такова предложение, а по–скоро се отчита командировка на българска делегация в Словакия и Полша за проучване възможностите за модернизация на авиониката на самолета, а не за двигатели. Отново стигаме до познатия спор за компютри или за компоти става дума. Очевидно някои са по–подготвени за второто и е време да остават компютрите на по–грамотни хора. Защото се очертава и следващ скандал, ако в резултат на умишлени промени на параметрите за нов тип боен самолет, се приеме вариант „втора употреба”, който въобще не е „многоцелеви”, а притежава само способност „въздух–въздух”, каквато имаме и при МиГ–29.
