От изявлението на синдиците на КТБ АД от 28.11.2016 г., на сайта на банката, не става ясно, къде са похарчили 70 % от събраните суми. Ако някой им е казал, че трябва да направят изявление, за да се оправдават, да им беше казал,че трябва да го направят с аргументи, цифри и факти, а не само с думи прости и празни.
В предишен наш материал – „СИНДИЦТЕ НА КТБ АД ОТЧИТАТ, ЧЕ СА ПОХАРЧИЛИ 70 % ОТ СЪБРАНИТЕ ПАРИ“ , с документи, които може да видите в него, доказахме и описахме схемата, по която синдиците на КТБ АД събират и харчат пари за сметка на кредиторите на банката.
Отново напомняме, че от март 2015 г., когато първите синдици встъпиха в длъжност, до септември 2016 г. събраните пари са 182 млн. лева. Това е видно от периодичните доклади на синдиците, публикувани в сайта на Фонда за гарантиране на влоговете в България. За същия период обаче нарастването на салдото по сметката на синдиците е само 60 млн. лева, т.е. изхарчените пари са 122 милиона лева за период от година и половина.
В месечно изражение това прави по близо 7 милиона лева всеки месец.
За какво синдиците харчат по 7 милиона лева месечно?
Ако приемем, че административните им разходи, включително и заплати, са около 2 млн. лв. на месец – това е малко по-малко от сумата, която харчиха квесторите преди тях. Къде отиват останалите 5 милиона лева всеки месец? Не може да са за съдебни такси по различни способи за принудително изпълнение към нередовни длъжници, защото синдиците са освободени от тях. Тогава остава единственият възможен отговор, а именно – адвокатски хонорари и други разходи.
В блудкавото изявлението от 28.11.2016 г. четем: „За пореден път информираме, че всички адвокати, ангажирани от КТБ АД (н), работят на консултантски договори с фиксирано възнаграждение и общата изплатена им сума за целия период, през който КТБ АД (н) се управлява от синдици, е в десетки пъти по-малка от споменатата в интервюто на Цветан Василев.“ Добре, даже и така да е, но те така и не посочват в своето изявление, къде потъват всеки месец голямата част от събраните от тях пари. Ама кога и къде са ни информирали до сега? Колко е сумата?
Нямат ли адвокати на трудови договори, че всички работят на консултантски? Как ги смятат тези общи суми? Какво е фиксираното възнаграждение? Какви са общите административно-управленски разходи? Защо отговарят на Цветан Василев, а на редицата публикации, официални запитвания и искания за информации не? Само от едно изречение се пораждат десетки пъти повече въпроси.
Можем само да предположим за някои направени разходи:
– Имаме информация, че синдиците са си раздали тази година не малка сума за великденски бонуси. Това е лесно проверимо. Много е интересно, дали Фондът за гарантиране на влоговете е дал съгласието си за тези харчове, ако наистина са направени? Какво ли ще си раздадат за Коледните празници?
– Плащането към Аликс Партнърс за никому ненужния им, кофти преведен и пълен с лъжи доклад. Така и на стана ясно колко в крайна сметка се плати на тези поредни „консултанти”.
– Наеманите от синдиците, чрез избраните от тях частни съдебни изпълнители, пазачи на имущество на неизрядни кредитополучатели получавали месечно между 3 и 5 хил. лева като възнаграждение. Това също много лесно може да се провери, ако някой има желание.
– Плащане на никому неизвестното до скоро в банкерските среди одиторско дружество „АФА” ООД за „безпристрастните” му консултации за продажбата на банка „Виктория” ЕАД и други подобни „присъщи” разходи.
Въпреки твърденията на синдиците, сме свидетели на абсолютно необосновано, безконтролно и безидейно образуване на съдебни дела от най-различен характер срещу длъжници на банката.
В своето писмо до Горанов от септември 2016 г., синдиците отчитат:
– производства по несъстоятелност за 3,5 млрд. лева;
– заповедни производства за 2,4 млрд. лева;
– издадени изпълнителни листа за 2,3 млрд. лева;
– образувани изпълнителни производства – 2,2 млрд. лева и т.н.
Ето, какво пишат синдиците в същото това писмо до Горанов:
„…синдикът използва всички позволени от закона способи за събиране и обезпечаване на вземания. В тази връзка в някои от случаите едно и също вземане е било предмет на заповедно производство и издаден изпълнителен лист, и в същото време се събира в рамките на универсално принудително изпълнение и/или по реда на ЗОЗ, при което е възможно едно и също вземане да се събира по различни задължени по кредита лица по различен процесуален ред с оглед да се осигури по-голям процент събираемост на дълга.”
На пръв поглед горните цифри внушават една „умопомрачителна” дейност от страна на синдиците и техните адвокати в полза на кредиторите на банката. Истината обаче е съвсем друга. Необосновано големи суми отиват към „консултанти“ от определени адвокатски кантори. Освен че самите адвокати доста безскрупулно се хвалят и разказват без притеснение и дори с „професионална“ гордост как източват банката, през лятото имаше и публикации по темата.
За да не ни обвинят в преднамереност и голословност предоставяме един истински пример от преди около година:
Кредитополучател Х има кредит от КТБ АД. Кредитът не се обслужва в срок след затварянето на банката. Като обезпечение по кредита е учредена първа по ред в полза на банката ипотека върху търговски обект. Този търговски обект е единствен материален актив на кредитополучателя.
Банката пристъпва към принудително изпълнение, което е нормално. Плаща се съответният хонорар на съответния адвокат. Изкарва се изпълнителен лист и са насрочва публична продан на имота на определена дата. Съдебният изпълнител също си взема своето. Започват огледи на имота, но един ден преди крайната дата частният съдебен изпълнител спира проданта – по нареждане на синдиците на банката. Няколко месеца тишина. След което синдиците пускат до съда молба за обявяване на същия този длъжник в несъстоятелност. Още един хонорар на друг адвокат. Пазачът на имота получава 3-4 хил. лева/месечно, пари определени от ЧСИ, одобрени от синдиците и за сметка на кредиторите на банката. И не на последно място – месечна заплата на синдика на дружеството–кредитополучател.
Има ли логично обяснение на горните действия на синдиците? Сами можете да сметнете, колко пъти е плащан хонорар на адвокати, ЧСИ и т.н. Този случай не е изолиран, което също може да се провери, ако някой от Прокуратурата пожелае, защото грабежът на активите на КТБ АД и източването на банката започва след 20 юни 2014 г.
Ето няколко въпроса, които си задаваме и търсим упорито отговорите им:
Какво се случва с открития развлекателен център в Бургас, собственост на „Странд Бургас” АД? Продаден ли е вече, на кой и за колко?
Защо се допусна новата печатница в София с разгърната площ от 10 000 кв.м. заедно със земята на площ от 30 дка да се продаде за малко над 4 млн.лева? И това ли се направи „с оглед да се осигури по-голям процент събираемост на дълга”. Как ще се събере останалият дълг от над 80 млн.лева?
Защо се допусна „Медикон консулт” АД да впише в търговския регистър на 02.07.2015 г. план за преобразуване, съгласно който активи на стойност над 4 млн.лева преминаха в новоучредено дружество?
Защо се допусна „Инфраструктурна компания” АД да разпродаде свои имоти през месеците април, май и юни 2015 г., като същевременно това дружество е неизряден длъжник на банката от 2014 г.?
Защо се допусна друг неизряден длъжник – „Дивал 59” ЕООД да продаде през юли 2015 г. своите акции от капитала на „Велинград пропъртиз” АД, собственик на 120 дка във Велинград?
Какво е съдбата на сградата на „Агрокомплект” АД в центъра на София, до паметника на В. Левски? За колко и на кого я продаде избраният от синдиците ЧСИ, който беше определил цена от 500 евро/кв. м.?
За колко се продаде хлебозавода в Стара Загора при учредена ипотека в полза на банката за 10 млн. лева?
При положение, че осчетоводените от квесторите в края на 2014 г. прихващания са за около 850 млн. лева, защо до момента са оспорени едва 50 % тях. Какъв е принципът и подходът, по който се действа в тези случаи?
Как се допусна смяната на собствеността върху акциите от капитала на „Сана Спейс Хотел Хисаря” АД, при положение, че същите тези акции са заложени в полза на банката и всички временни удостоверения се намират при синдиците?
Последно, само за информация, която също е лесно проверима – коефициентът на административно-управленските разходи на 100 лева активи на КТБ АД за последните три години преди затварянето й е средно 1,15% при два пъти по-висок за банковата система – 2,48%. Какъв ли е коефициентът сега?
