25 април 2016 г. В Белия дом във Вашингтон се събират ”лидерите на света”. Барак Обама приема с широко отворени обятия европейския елит, с който САЩ поддържа отлични отношения.
От ляво на снимката: Британският премиер Дейвид Камерън, американският президент Барака Обама, немският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд и италианският министър-председател Матео Ренци.
Досещате ли се какво е интересното в тази протоколна снимка? Осем месеца по-късно единственият политик от снимката, който (все още) не е претърпял катастрофално поражение в страната си, е Меркел. Това, разбира се, може да се промени на предстоящите избори за Бунестаг през 2017 г.
След вчерашният резултат от референдума за конституционни промени в Италия премиерът на страната Матео Ренци обяви, че подава оставка. Така той се присъедини към Дейвид Камерън, който също изгуби важен референдум в страната си и бе принуден да се оттегли, а и към френският президент Франсоа Оланд, който след катастрофален мандат, изпълнен с опасност от тероризъм, константно висока безработица и спорни външнополитически решения, се отказа от възможността да се кандидатира повторно за поста.
С цялата сила на демократическата партия в САЩ зад гърба си и с огромни усилия от собствена страна, американският президент Барак Обама не можа да поомогне на Хилари Клинтън да го наследи в Белия дом. Според мнозина анализатори именно политиката на Обама е основната причина демократите да загубят не само президентските избори, но и да предоставят мнозинство на републиканците в сената и конгреса.
Световният западен елит преживя осем смъртни месеца. И докато оправданието на системните партии традиционно намира почва в обвиненията в популизъм, то провалът на управленския им модел няма как да бъде пренебрегнат.
Михаил Кръстев
