След Втората световна война България развива тютюневото стопанство с темпове и мащаби, непознати в световната практика. През 70-те и 80-те години страната ни вече заема 6-то - място в света по производство на тютюн, нареждайки се след такива многомилионни страни като Китай, САЩ, Бразилия, Индия, Япония и Турция. В цигареното производство са постигнати още по-внушителни резултати.
Ако през 1944 г. България предхожда единствено Албания в цигарената индустрия, то през 80-те години само две страни - Англия и Германия - произвеждат в Европа повече цигари. В продължение на двадесет години страната си оспорва първото място по износ на цигари със САЩ, най-големия дотогава световен износител. В основата на това развитие са външните пазари и преди всичко огромният съветски пазар.
Последните години до 1989-а впечатляват с върхови постижения в търговската дейност. На външните пазари са продадени 725 000 тона български цигари и 560 000 тона тютюн. Получените срещу тях валутни постъпления са над 8,5 милиарда долара. В някои от отделните години реализираните валутни постъпления достигат почти милиард годишно. Освен че задоволява близо 90% от вноса на цигари за съветския пазар и страните от СИВ, “Булгартабак” реализира и над 100 000 тона цигари в Иран, Ирак, Турция, Тунис, Афганистан и други 10 държави. Всяка година се доставят и по 20 т тютюни на западноевропейските пазари, САЩ, Япония, Египет и Мароко. Под различни форми се внасят и над 250 000 тона нужните типове тютюн, за да не се допусне да се ограничи или намали цигареното производство в България.
80-те години ще останат във времето и с многообразието на формите на сътрудничество, осъществявани от “Булгартабак” в едни необятни пазарни граници - рядък случай в световната практика. Като се започне от Съветския съюз и се мине през страните от Източна и Западна Европа, се достига до Индия, Виетнам и Кампучия. И от Китай, Северна и Южна Корея до Япония, през Иран, Ирак и други азиатски страни, към Египет, Зимбабве, Мозамбик, Тунис. “Булгартабак” има постоянни представители в Москва, Прага, Ню Йорк, Техеран, Виетнам, Кампучия, Куба, Никарагуа, Ангола и Зимбабве. Осъществява се търговска дейност и сътрудничество с около 130 фирми от 36 страни.
След демократичните промени настават тежки времена за Булгартабак. В началото на 90-те, някогашния световен тютюнов лидер губи голяма част от пазарите си, а приватизацията му се оказва цяла сага и ходене по мъките.
Приватизацията в България стартира през 1993 г. Тогава започва да работи Агенцията за приватизация, а международни консултанти получават мандат да обучат екипа на агенцията, които да подготвят и да осъществят приватизацията на стотици държавни предприятия. Една от първите фирми, предложени за включване в програмата за раздържавяване, през 1993 г. е и "Булгартабак холдинг". По онова време консултантите на Агенцията за приватизация оценяват компанията на 1.2 милиарда долара. Тогава "Булгартабак" има почти 100% пазарен дял в България, а също и износ от близо 60 000 тона цигари за Русия и бившите страни от Съветския блок, където марките "Опал", "Родопи" и "Ту 154" са изключително популярни. Само че предложението за приватизация на "златната кокошка" не се приема. Тютюневият холдинг започва да губи традиционни и важни за него пазари. В тютюневите среди отдавна се разказва историята за оная тайна среща между тримата най-големи в началото на 90-те години - “Филип Морис“, БАТ и “Рейнолдс“. Целта на среднощното договаряне? Изтласкването на “Булгартабак“ от пазарите на бившия СССР. Впоследствие огромните пазари, които “Булгартабак“ владееее, включително и в страни от Близкия изток, са сдадени без бой, а съдбата му кратичко и тъжно е обобщена от един вътрешен човек: “Булгартабак“ бе кравата, която всички политически сили дояха, но никой не я хранеше.“
