Изборите в Македония чукат на вратата по-настойчиво и от дядо Коледа, а съдбоносната дата е 11 декември. Договорът за тези избори, които бяха извоювани извънредно трудно, беше подписан от лидерите на четирите най-големи политически партии в страната чак през септември тази година.
Политическата криза обаче започна през миналата 2015 г., когато опозицията обвини тогавашния премиер Никола Груевски в незаконно подслушване на над 20 000 души. Впоследствие излязоха и други уличаващи властта разкрития, които разклатиха и без друго неособено стабилната държавица, задъхана от безработица, от липса на икономически растеж, от мегаломански строежи, от проблемни съседски отношения на юг, на запад и на изток…
Ето защо това решение за избори лидерът на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети определи като „голям ден за Македония“, защото всички парламентарни партии постигнали договор, че са изпълнени условията за организирането на честни, демократични и свободни избори.
Колко честни ще бъдат изборите, ще се дискутира след тях. Сега е на ход кампанията и тя е динамична, а залогът е голям – режим или живот, както обича да артикулира на всеки предизборен митинг лидерът на опозиционния СДСМ Зоран Заев. "На 11 декември няма да решаваме съдбата само на нашето поколение, а на много следващи поколения. Тези избори са референдум по въпроса искат ли гражданите да живеят в бедна и криминална държава или в богата правова държава", казва Заев.
Всъщност лидерите на четирите големи партии Никола Гуевски, Зоран Заев, Мендух Тачи и Али Ахмети са предупредени от международната общност строго да зачитат првилата на изборния процес, за да може бъде даден на всички граждани свободен избор и след него да се създаде правителство, което да се справи с ключовите реформи и да работи в интерес на всички граждани.
В тази връзка всички политически сили трябва спешно да подновят усилията си за изпълнение на останалата част от политическия договор, включително и спешните реформаторски приоритети.
Опозицията в лицето на СДСМ се опитва да внуши на гражданите и на международната общност, че в Македония духа вятърът на промяната и тъкмо Заев и компания са нейният изразител. Създава се известно впечатление, че те биха станали гарант за европейско бъдеще на страната, че дори езикът на омразата е поизоставен, поне за кампанията. Съседите, в т.ч. България, са минали на по-заден план, дори се прокадват известни индикации, че добросъседските отношения може да бъдат придвижени напред. В Шарената революция през пролетта участваха и македонските българи, те развяха без страх родния трибагреник по време на протестните демонстрации насред Скопие и продължават да се надяват, че мракобесните времена в Македония ще останат в миналото. „Помирувањето“ е отколешна мечта на всички, които се осмеляват да се заявят като македонски граждани с българско самосъзнание и език. Заев засега тактично не засяга темата. Но често казва: „Заврши времето на поделби“, затова предстои да се установи само вътрешномакедонските судири (сблъсъци) ли визира или има предвид нещо повече.
Впрочем политиците в Македония са наясно, че обтегнатите отношения между София и Скопие лесно могат да бъдат нормализирани с помощта на договор, в основата на който стои подписаната преди 17 години декларация за добросъседство между двете държави. Доскорошната „влада“ в Скопие (ВМРО-ДПМНЕ на Груевски) обаче не се чувстваше обвързана с двустранната декларация за добросъседство от 1999 г. Отделно от това в Скопие винаги скачат агресивно по отношение на съвместното честване на събития и личности от общата история на двете страни, за което от Европа настояват като знак за нормалност.
Пресен е споменът за агресията, с която Миленко Неделковски, показно потроши българската плоча на Каймак-чалан преди два месеца, при това най-вероятно с височайша благословия. Има и още една евентуална пречка пред договора за добросъседство и тя е наименованието на официалните езици, на които ще бъде написан документът. В декларацията от 1999-та г. формулировката е "езиците, които са признати за официални в двете държави". Това се налага поради факта, че за българската страна т.нар. македонски книжовен език е нищо повече от писмено-регионална норма на българския. Но и този проблем остава да се решава следизборно…
Сега акцентът са изборите, залогът е огромен. Затова социологията в Македония е ангажирана плътно в предизборната битка. И тя не е единна в предварителните си изследвания. Нещо повече, в нея прозират платените политически поръчки. Повечето социолози твърдят, че ВМРО-ДПМНЕ има преднина, но тя не е непреодолима. За бившите управляващи в този момент биха гласували 23,3 на сто от анкетираните, а за СДСМ 19,4 на сто, показват резултатите от проучване, поръчано от телевизия Телма и Македонския център за международно сътрудничество и проведено на агенцията M-проспект. Разликата е малка, ситуацията теоретично би могла и да се обърне. Появяват се обаче и много по-различни изследвания, като това на института "Павел Шатев", според което за ВМРО-ДПМНЕ щели да гласуват 27,8 от анкетираните, а за СДСМ - 16,2 процента. Хората не му вярват твърде, но си повтарят мантрата, че „По гласање нема каење“, сиреч – след гласуването няма каене, т.е. връщане назад.
Дали Груевски и компания вярват на социолозите или се готвят за изборни машинации, за да се окопаят отново във властта, ще стане ясно след броени дни. Но най-вероятно са подготвили и резервни варианти. За това намекна лидерът на СДСМ Зоран Заев на предизборен митинг в Охрид: „Слушам, купувале пасоши. Зошто им се?!. Ја предупредувам граничната полиција на 11 декември да гледа кој ќе бега. Ветив и ќе остварам, сите кои се огрешиле, ќе одговараат, Не само што ќе одговараат, туку и парите ќе ги вратат“. (Чувам, че купували паспорти. Защо са им?!. Предупреждавам граничната полиция на 11 декември да внимава, който ще бяга. Обещах и ще направя така, че всички, които са сгрешили, ще отговарят. Не само ще отговарят, но и парите ще ги върнат).
В Македония сега темата е една – кой кого ще победи на изборите. Това е видимата битка. Има обаче и друга, по-невидима, но отколешна и по-важна. Това е битката за истината. Истината за това какво представлява Македония и какви са хората, които я населяват. Големият писател Младен Сърбиновски формулира дилемата най-точно: „Никой няма сила да победи македонизма, но той самият е тръгнал към собствената си гибел!“ И само тази гибел може да доведе до прераждане. Политически, Зоран Заев говори същото, то звучи красиво, остава и да се случи след съдбоносния 11 декември. Веднага, още на 12-ти: „В деня, когато излезете на улицата и посред зима почувствате аромата на пролетта“. Да, дори и в Македония вече наистина очакват своята закъсняла пролет…
Ана Кочева
