Имаме проблем с образованието. Преди година-две имаше международна оценка чрез PISA, която направи изследване у нас, и се оказа, че средното образование е зле. Положението в университетите също не е добро. Все по-неподготвени кадри влизат в тях. Ние сме готови да помогнем на МОН. Това заяви в интервю за Фрог нюз новият председател на БАН акад. Юлиан Ревалски.
- Акад. Ревалски, имахте среща с премиера Борисов и министъра на финансите Горанов по повод тежкото икономическо положение на БАН. Какво Ви обещаха те?
- Отидох при тях с предложения за дейности, които МС би могъл целево да финансира. През уикенда също водихме разговори. Тогава ме помолиха да предложа тематики и дейности. Представих десетина дейности и те ги одобриха за финансиране. Парите за част от тях ще дойдат директно от Министерство на финансите, друг проект ще бъде насочен към Министерство на енергетиката. Очаква се за тези дейности да бъдат отделени 8 млн. лв. Това обаче не е на 100% сигурно, до края на седмицата ще стане ясно дали ще се намерят средства. С тях ще бъде продължена програмата за младите учени и няколко други дейности, които са свързани с образование, квалификация на учителите, демографска политика, сейзмологични рискове, археологична карта на България. Надявам се, че ще имам финансиране, което да бъде целево.
- 10-те милиона на акад. Воденичаров няма ли как да бъдат спасени?
- Не съм участвал в подготовката на това, което акад. Воденичаров и колегите успяха да извоюват, но съм до голяма степен запознат. Това, което знам, е, че допълнителните средства от 10 млн. са били не за заплати, както се говори, а за младите учени и за осигуряването на нормални условия на труд – за режийни разноски, за библиотечно-информационната дейност.
- През последните години сякаш нашите политици се опитват да внушат на обществото, че можем и без наука.
- Не мога да си представя, че нашите политици могат да правят това. Премиерът Борисов показа положително отношение към Акадeмията. Естествено е, да имат желание да видят приложения, проектна дейност и пр. Считам, че политиците във всяка съвременна страна разбират значението на научните изследвания. Би ми се искало у нас по линия на науката да постигат консенсус. Това е надпартиен въпрос, наднационален. Не може да искаме да имаме страна с развито образование, здравеопазване, национална сигурност и същевременно да нямаме на високо ниво научни изследвания.
- През лятото имахме проблем с базата данни с научна информация заради неплащане на абонамента. Има ли риск отново да се повтори ситуацията?
- Много се надявам да не се появи такъв риск, защото въпросът е национален. Учени има и извън БАН. МОН е органът, който осигурява обезпечението на тези абонаменти. Надявам се министерството да е помислило и да е взело мерки. Базата данни с научна информация е неизбежен елемент на съвременната научна среда, който осигурява бърз достъп до научните резултати. Колегите от чужбина ще се информират по-бързо от нашите, ако не сме платили абонамента и това ще се отразява на работата им.
- Разчитате ли на Фонда за научни изследвания?
- Приветстваме факта, че тази година имаше сесия въпреки трудностите. Моето впечатление, че той започва да работи по регулярен начин макар и със закъснение. Ако МОН реши да го финансира, това ще бъде изключително позитивен знак за нашите учени, защото в рамките на няколко научни сесии те са финансирани нормално и те ще се успокоят.
- Ще инициирате ли поправки в закона на БАН? Например ще намалите ли възрастовата граница за кандидатстване за редица постове?
- На този етап смятам, че ще имаме други проблеми за решаване преди да променяме закона за БАН. Нещата, които ни пречат, първо ще опитаме да ги регулираме с промяна на устава. Можем да се похвалим, че през последните години започна политика на подмладяване на академичното тяло. Преди година и половина бяха избрани много млади член-кореспонденти. Това ще увеличи възможностите за кандидатстване за поста председател на БАН.
- Каква оценка бихте дали за родното образование?
- Нека не се заблуждаваме, имаме проблем с него. Преди година-две имаше международна оценка чрез PISA, която направи изследване у нас, и се оказа, че средното образование е зле. Положението в университетите също не е добро. Все по-неподготвени кадри влизат в тях. Ние сме готови да помогнем на МОН. Мога да ви дам за пример института по математика и информатика, откъдето идвам. От години работим с министерството – предлагаме нови подходи на преподаване на математика и информатика, в които се използват съвременните информационно-комуникационни технологии. Ако МОН откликне, ние ще разширим нашите дейности.
Интервю на Даниела Николова
