За локума трябва да сме благодарни на кулинарните майстори в Османската империя. Някъде през 15 век султанът поръчал на придворния готвач-сладкар да забърка нечувано досега сладко изкушение, за да угоди на жените от харема си. След дълги опити готвачът получил захаросаното изкушение локум, като смесил захарен сироп, различни аромати и ядки.
Легенди за локума има доста, като съществуването му се споменава още през 12 век, когато Ричард Лъвското сърце поръчал богата трапеза за своята сватба. Сред месата, плодовете и деликатесите, на масата имало и локум.
Една друга славянска легенда пък разказва как смел момък успял да откупи своята любима през 14 век, която била предвидена за харема на султана. Юнакът поднесъл на султана локум и си върнал жената. Още една история от 17 век пък обвързва локума с младия сладкар Бекир Ефенди, който успял с изобретателност да омилостиви лошия нрав на султана, като му приготвил нетрадиционното тогава лакомство.
През 18 век локумът успял да покори и сърцата на английските аристократи, като се вписал в тяхната изконна чаена церемония. По време на обичайното пиене на следобеден чай благородниците в Англия обичали да си похапват локум.
Локумът се приготвя от нишесте и подсладена със захар вода. Често се ароматизира с розова вода, с ванилия или с лимон. В различните видове локум могат да се сложат на орехи, фъстъци, шамфъстък, лешници, кокосови стърготини и други. Несравним с никое друго сладко изкушение локумът обикновено се предлага нарязан на малки парчета, покрити с пудра захар или кокос.
За родина на локума може да се приеме Балканския полуостров и затова той е най-разпространен в местните кухни.
Твърди се, че великият Пикасо ежедневно похапвал локум, за да подобри своята концентрация и да ръководи лесно и правилно даровитата си ръка. Наполеон и Уинстън Чърчил пък били страстни любители на локума с шам-фъстък.
Локумът притежава терапевтичен и лековит ефект. Смята се, че помага при хипертония и повишено съдържание на холестерол в организма. Локумът е хранителен продукт с високо съдържание на глюкоза, откъдето идва и положителното му въздействие. Глюкозата поддържа функциите на сърцето и подобрява работата на главния мозък, но освен това помага за бързо възстановяване на енергията и съпротивителните сили на организма. Локумът отдавна има славата и на мощен афродизиак.
