Етническото напрежение нараства успоредно с 20-годишнината от възродителския процес в България.
Мюсюлманите съставляват 20% от населението на страната. България е единствената страна в ЕС, където мюсюлманите не са имигранти. Повечето са потомци на турци, установили се в страната по време на турското робство. Те живеят в “комшулук” с християните. Нарастващата популярност на партия Атака и негативното отношение на други десни политици в навечерието на изборите разкриват недостатъците на етническия модел. Атака едва ли ще влезе в новия парламент, но успя да “даде тон” на предизборната кампания на останалите десни партии.
Етническите турци и помаци са шокирани от обвиненията, че техните села са “гнезда” на радикален ислямизъм. В последните 2-3 години е имало над 100 случая на посегателство срещу джамии и други мюсюлмански сгради. Някои училища и университети забраняват на мюсулманските момичета да носят забрадки, което има аналог и в други европейски страни. Някои мюсюлмани се опасяват, че им се нарушават гражданските права, придобити в последните 20 години.
Тревожи ги мисълта, че ще се върнат репресиите от 80-те години на миналия век, особено ако националистите станат част от управляваща коалиция след изборите през юли. Предизборната апатия, ниския жизнен стандарт, повсеместната корупция и огранизираната престъпност подпомагат възраждането на национализма. Има опасения, че някои представители на етническото малцинство ще станат жертва на ислямски фундаменталисти. “Правим каквото можем, за да избегнем това,” каза Хюсеин Хафазов, сътрудник на главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи. “Опитваме се да контролираме джамиите и ритуалите. Засега успяваме.
Ако непрекъснато ни обвиняват, че сме терористи и сме опасни за сигурността на държавата, в един момент част от обществото може да повярва,” добавя той. МВР разследва голям брой чуждестранни ислямски фондации - от 2000 г. насам са арестувани лица, заподозрени в проповядване на ислямски фундаментализъм, но никой не е осъден. Сходен е и случая в село Рибново, където имаше съмнения за оказван натиск върху свободата на вероизповедание и разпалване на национална вражда и религиозна омраза. Експерти по религиозните въпроси са категорични, че традициите на добросъседство и 45-те години на атеизъм по време на комунистическия режим затрудняват навлизането на радикален ислям в България.
“Българските турци са светски хора. Досега не са се поддавали на нетрадиционни религиозни послания,” уверява Антонина Желязкова, председател на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия.
Според анализатори обаче, разиграването на “етническата карта” е помогнало на доста партии, най-вече на ДПС, да мобилизира гласоподавателите. Много мюсюлмани изразяват разочарование от ДПС, което не е успяло да увеличи инвестициите и работните места в техните региони, които са измежду най-бедните в страната. От друга страна никоя друга партия, дори социалистите, не предлага някаква приемлива алтернатива на малцинствата.
Между 10 000 и 30 000 турски жители идват в България да гласуват за ДПС на изборите, отчасти “насърчени” от властите в Анкара. “Турция иска силно турско малцинство в България. Това им дава лост за контрол в двустранните отношения,” твърди Кадер Озлем от Балканския център за имигрантски култури и солидарност в Бурса, чийто родители емигрираха в Турция през 1989 г. Все по-негативните нагласи към мюсюлманите в България се пренасят върху кандидатурата на Турция за член на ЕС. Проучване от миналата година показва, че 49% от българите са против членството на Турция, а 35% - за.
