Една от привилегиите на президентския пост в България е почти абсолютната независимост. Казано накратко, станеш ли веднъж президент, вече няма нужда да се съобразяваш с никого – освен ако някъде не са ти скатали секс компромат или някоя подобна щуротия.
Бойко Борисов изпита това на свой гръб с Плевнелиев, когато бившият регионален министър се еманципира бързо и заемаше много по-ястребова позиция срещу Русия, отколкото на премиера и правителството му се искаше.
След избирането на Радев, изглежда има сериозен консенсус, че генералът се готви да заеме твърда про-руска позиция, да пропагандира интереси близки до руските в България и да сближава външната ни политика с Путин. Всичко това е възможно, но в дълбокомислените и безкрайни анализи, се позагуби най-важният въпрос – бидейки независим в позицията си на президент, каква му е файдата на Румен Радев да го играе русофил?
Като всеки политик, Радев ще се интересува от точно три неща – да бъде преизбран, да натрупа пари и да натрупа слава. Нека погледнем дали про-руските позиции му осигуряват някое от трите.
Да бъде преизбран: Румен Радев спечели като относително нормален и недразнещ кандидат, излъчващ сила и категоричност и назоваващ наболелите за болшинството българи проблеми през 2016 година – имиграция, бежанци и слабовата външна политика. Всичко това са качества, с които кандидатът на ГЕРБ имаше проблем и квалифицираха генерала като приемлив за анти-ГЕРБ кандидат.
Знаейки всичко това, той и екипът му се опитаха да се дистанцират максимално от образа на приятелски настроен към Русия социалист, който проповядва социалистически мантри. Това дистанциране включваше всичко – от носенето на сини вратовръзки, през избягването дори да се споменава името на руския президент до постоянното повтаряне, че кандидатът на БСП приема евроатлантическата ориентация на България най-малкото като перманентна даденост и дори като полезен съдбовен избор. Така Румен Радев спечели около 60% от всички възможни демографии и избиратели, включително огромен брой анти-ГЕРБ десни гласоподаватели – и съответно президентството. След като веднъж е напипал тази печеливша стратегия, има ли рационална причина защо Радев да се извърти на 180 градуса, да стане някакъв върл русофил и де факто да се откаже от втори мандат?
Така като гледам, надали.
Да натрупа пари: натрупването на пари в качеството на абсолютен парашутист във властта е сериозно предизвикателство за един Президент. Радев няма десетилетни контакти и взаимни обвързаности с олигарсите от партията си, за да разчита на тях да усвоят и изперат натрупаните за него рушвети до момента, когато слезе от власт. Той няма и достатъчно големи деца със собствени бизнеси или дори самият той не е собственик на бизнес, през които рушветите биха могли да минат напълно законно.
Няма и дългогодишна история на партньорство с руските играчи, така че да разчита да му изсипят заработените пари години след като им е извършил поръчаните услуги, слязъл е от власт и де факто е загубил всякакъв лост за влияние върху тях. Разбира се, това изобщо не означава, че Радев няма как да заработи пари от Русия, но означава, че би било значително по-трудно от това да си заработи пари от Запада – който ще го дари с някоя високопоставена позиция в международна институция, стига да не разбунва про-руски кошери в страната, на която е президент.
Да натрупа слава: за натрупа слава, Радев трябва да разреши някакъв значим проблем във вътрешната или външната политика по начин, който ще бъде относително добре приет както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Очевидно, прокарването на гигантски корумпиран руски проект като Белене не е особено правилен ход в тази насока.
Признаването на Крим за де юре руска територия (нещото, от което Русия се нуждае, тъй като де факто вече никой не може да го оспорва) също няма да му донесе особена слава – поне половината българи ще го сметнат (с право) за руско мекере и ще си навлече гигантски проблеми с останалите лидери на ЕС. Колкото и да се пъне да се свалят санкциите срещу Русия, българският президент не е човекът, който ще успее да повлияе значително на европейските нагласи за това.
Още повече, когато този президент е без какъвто и да било политически опит и на международната сцена ще мига като пръх в чувал с брашно поне първите две години. Изглежда не са никак много руските интерес, от чието обслужване Радев би извлякъл особена слава, да не кажа, че няма нито един такъв.
В крайна сметка, за да се държи като про-руски президент, Румен Радев би трябвало да има някакъв стимул. Aко не можем да намерим нито един начин, по който новият президент да си осигури втори мандат, пари или слава чрез заемането на про-руски позиции в ущърб на българския интерес, то можем да сме относително сигурни, че той няма да заема такива. Или поне засега.
P.S. Не съм гласувал за Румен Радев на изминалите избори и нямам намерение да гласувам за кандидат на левицата когато и да било.
Боян Николаев
