27 години и пак не се научиха. Изконната слабост на десните партии, създадена още от началото уж демократичния преход у нас, отново се прояви. След като на пръв поглед изглежда, че нямат никакъв шанс да създадат ново правителство в рамките на 43-ия парламент, част от партиите в Реформаторския блок все пак решиха да се попазарят една седмица. Начело, разбира се, със СДС.
Още в началото на формирането на десницата в България тя направи грешката да се пазари. С наскоро преименуваното БКП, с ДПС, отново с БСП, а накрая дори и със Симеон Сакскобургготски. Общото между всички тези случаи? Винаги десните излизат прецакани, винаги губят електорална подкрепа и авторитет. В случая такива така или иначе почти не са останали, тъй че защо да не се попазарим.
Как после очаквате да ви остане и един избирател, г-да „десни” политици? След като сте готови да преговаряте със субекти като Патриотичния фронт и ДПС? Да предлагате лидер на чужда партия за премиер, само и само да запазите постовете си в изпълнителната и законодателната власт?
В случая не е важно поведението на Божидар Лукарски. Политическата му кариера така или иначе е към своя край, дали днес или след година, две, все тая. Дано поне успее да извлече полза от сключената сделка, за да има някакъв смисъл от нея.
Колкото до СДС и Реформаторския блок... сепукуто би било добър избор, но за целта следва да имаш срам и достойнство. Тъй че остава най-обикновено политическо забвение.Михаил Кръстев
