Съдиите от СРС да не се правят на света вода ненапита. Председателят Методи Лалов издаде безумна заповед, с която принуди прокурорите да четат делата в коридора. Не ни се дава да ползваме химикалка, да си правим бележки. СРС и СРП работим в тотална конфронтация.
Отношенията ни са враждебни. Това призна за първи път прокурор за кухнята на взаимоотношенията между магистратите. Разговорът ни не е регламентиран от пресцентъра на главния прокурор. По тази причина ще запазим името му. Правим уточнение, че той е проведен в неделя, преди ВСС да гласува останката на шефа на СРС Методи Лалов.
Странно е защо толкова са натоварени съдиите от СРС , както се опитва да твърди ръководството им. Говоря специално за наказателните. За гражданските нямам право да коментирам, защото нямам поглед върху тяхната работа. За да са натоварени толкова, някой трябва да ги натовари. Обществото трябва да знае кой е основният орган, който захранва съда с работа. Това е софийска районна прокуратура. Защо никой от държавното обвинение не се оплака или пък оправда с прекомерната натовареност, така както направи съда?! Защо никой колега не си позволи делата му да да застояват на бюрото и да не ги приключва с акт по същество?! Броят на прокурорите в СРП е плаваща и натовареността е различна. Трябва да стане ясно, че ние нямаме само дела, а и преписки, които до голяма степен ангажират голяма част от вниманието ни. Тези преписки не касаят съда. на практика над 90 на сто от преписките не стигат до съда.
Първо СГП е най-проверяваната от всички прокуратури в страната. Постоянно и по всякакъв повод. Срещу тези проверки некой никога не е протестирал. Вярно е, че на никой не му е приятно да бъде проверяван, но как иначе ще си свериш часовника, как ще се стремиш да подобряваш показатели, да избягваш грешки? Проверките изнервят, но с констатациите в тях се търси вариант да се намери изход от един или друг проблем. В деловодствата е също.
Никой от колегите ми не коментира факта, че СРП се помещава в 5 сгради. Представете си с какво забавяне има при документооборота . И пак се спазват сроковете. Нашите срокове са много по-кратки, отколкото тези в съда. Наказателната колегия на СРС се помещава в една сграда. Прокуратурата работи с всички държавни институции, основно с МВР, естествено. А там нещата не са толкова розови, което създава допълнителни спънки в работата ни.
Какво се наблюдава в последните години в „съвместната работа“ на СРС и СРП ? Ще припомня, че функцията на държавата да правораздава все пак не е в изцяло в правомощията на съда. Тази съвместна работа, далеч не е съвместна. Наблюдава се неприятна тенденция между прокуратурата и съда да се създава откровено враждебни отношения. Не говоря само за ръководствата. Не се търси общ език, не се коментират реално общи проблеми, както се случва в провинцията. Ако има проблем от процесуално естество , съдиите и прокурорите там търсят общо решение. Това нещо не може да се случи при нас в София . Няма желание това да се случи. Съдиите до такава степен са си повярвали, че те са над всички, знаят всичко и могат всичко, до такава степен са се капсулирали между тях си, че нещата излязоха извън контрол. Оправдават се обичайно с това, че уеднаквяват практиката, а те уеднаквяват само порочната практика.
На първо място е практиката на СРС , че прокуратурата е враг №1 и че всички лошо идва от нея. Изобщо не се търси диалог, не се търсят проблемите в самия колектив и след това да се търси решение. При съдиите никога няма проблем, те никога не допускат грешки. Всичко знаят и всичко могат. Никъде в провинцията, поне в огромната част в съдилищата, няма такова противопоставяне и пренебрежително отношение.
Всички сме магистрати със съответен ранг и всеки един прокурор не е по-малък по стойност от който и да е съдия. Това становище се неглижира и отрича. Стига се до извращения от рода на съдии да глобяват прокурори в съдебни зали, съдии да пишат жалби срещу прокурори, съдии да коментират в своите актове липса на професионализъм в прокуратурата. Тези актове са обществено достъпни и уронват престижа ни.
Има широко разпространено виждане да няма диалог по между ни. Прокурорите от своя страна няма как да стоят безучастно. Когато техни протести са уважени от горните инстанции, това по никакъв начин не променя становището на съответния съдия от по-долната инстанция. Не го кара да се замисли, че в даден случай не е прав. Напротив, амбицира се по всякакви други способи и начини да търси възможност да се случи това, което той е решил в началото. Нищо, че горната инстанция е преценила, че не е прав. Това допълнително пречи на колегиалните отношения.
Този тон се задава от сегашното ръководство на СРС , което не се опитва да облекчи и без това трудното положение на прокуратурата. Даже направо , влошава и допълнително усложнява работата. Типичен пример-с нарочна заповед Методи Лалов забрани прокурорите, които се подготвят за делата за зала, да им бъдат докладвани лично. Лалов нареди те да не се запознаят с тях на работните им места. Преди това такава беше практиката цели 10 години. Сега всеки прокурор преди зала отива и чете делата в съответното деловодство на състава. Това създава голямо неудобство. Някои от делата ги няма, защото в същият момент ги чете адвокат. Едно е да четеш делото прав в коридор, друго на работното си място. В кой век живеем, за да се отнасяме така унизително?! Оказва се, че прокурорите не можем да снимаме протокол от съдебно заседание, не можем да си нахвърляме бележки, защото в същия ден имаме и други неща за вършене . Често се налага да се буташ в автобуса , за да отидеш от едната в другата сграда. Така се губи цял ден. А тази заповед беше продиктувана от видите ли убеждение на Методи Лалов, че му били изчезнали материали от негово дело. Това е безпочвено и изключително субективно отношение на Лалов към нас.
Отделно от това според тази заповед на съответните деловодители им е абсолютно забранено да предоставят специално на прокуратурата да ползва химикалки, бележки и каквито и да е помощни материали. И ако това не е тенденциозно отношение на съда към прокуратурата, то кое е ?
Не може просрочието да бъде оправдано с голямата натовареност. Крайно недостатъчно е да се оправдаваш с това. Не на последно място трябва да коментираме факта, че някои прокурори минават в редиците на съда и стават съдии. В това няма нищо лошо. Това е техен избор и професионално желание. Но както са оставали десетки нерешени дела в прокуратурата, така много скоро оставят десетки дела в съда с ненаписани мотиви. Нека да проверят това становище шефовете на районния съд и да си направят изводите. Защото какъвто е бил даден човек като прокурор, той такъв ще е и като съдия. Примерите в това отношение са много. Ние всеки път се надаваме, че ще дойде момент, когато всички ще се опитаме да коментираме проблемите и да търсим тяхното решение, а не само да ги задълбочаваме. Монетата никога няма само една страна. Това е бруталната истина. А не съдиите да ми се правят на света вода ненапита.
