Кирил Ангелов е бивш главен ревизор по безопасността в БДЖ. Фрогнюз го потърси във връзка с трагедията в Хитрино, при която седем души загубиха живота си, а други 29 бяха ранени.
- Като човек, който има сериозен поглед в сферата, има ли достатъчно специалисти у нас, които да се грижат за сигурността на железопътния транспорт?
- Висшите учебни заведения в момента се занимават със система „Транспорт” и произвеждат всякакви кадри. Но по отношение на специализацията нещата не стоят точно така. Ще ви дам пример със себе си – аз съм завършил специализирано обучение относно локомотиви. След това съм учил управление на транспортна фирма като икономист. Строго профилирани кадри по железопътен транспорт, като например инженер по експлоатация, не се произвеждат. Дебата вече се задъхват, нямат кадри, при това не само инженери. Няма и шлосери, защото има слабо заплащане, мръсна работа и неподсигуряване на резервни части и работно облекло. Няма средства за безопасност, няма инструменти, това води до отлив на кадри от сектора.
- Не е ли това бомба със закъснител, след като няма кой да поддържа железопътната мрежа?
- Това е огромна бомба със закъснител. Това рефлектира директно върху безопасността на железопътния транспорт. Днес в Клуба на железничаря аз и мои колеги, опитни кадри, които сме се занимавали с безопасността на железопътния транспорт, написахме декларация, която смятаме да изпратим до всички отговорни институции. В нея сме описали проблемите след разделяне на железопътния транспорт на инфраструктура и превозвачи, те вече са 13, нещата отиват на много зле. Те имат собствено оборудване, собствени вагони и локомотиви, собствен подвижен състав и кадри по безопасност. Всеки от тях носи отговорност, а какво означава тя, ако затриеш половин село?
- Кой трябва да вземе мерки?
- Министерството на транспорта в лицето на министъра трябва да вземе мерки, той е принципал. Най-малкото правоохранителните органи трябва да се самосезират, за да видим за какво става въпрос. Докога може това нещо да се търпи?
- От разговорите с колегите ви, стигате ли до някакъв извод за причините за трагедията?
- Възможните причини са четири. Първата и най-важна, която може да бъде установена най-точно, е скоростта на влизане на влака в стрелките на гарата. Втората причина, поради която може да възникне тази ситуация, е състоянието на железния път – стрелки, прелез, всякакви повреди могат да се получат по тях.
Третата причина, която не е никак маловажна, е състоянието на осигурителните инсталации. Тоест какъв сигнал е даден и как е възприет той, да няма някаква грешка. Например е даден за продължаване по правия коловоз, което да е причинило високата скорост.
Доколкото става ясно към момента – влакът се е движел със 70 км/ч. Няма локомотивен машинист, който да тръгне по отклонение, завой – за да е по-разбираемо, с такава скорост, двойно по-висока от допустимата. Няма такъв човек.
- Според вас е възможно да е подаден грешен сигнал на машинистите?
- Системата следва да даде сигнал на машинистите, дали ще е за продължаване напред или за отклонение. Това е една от възможните причини за инцидента.
Четвъртата причина, която мисля че няма как да бъде възможна в този случай, е да се обърне стрелката. Но мисля, че това не може да се приложи в този случай.
- Много се говори за скоростта, с която влакът е влязъл в гарата. Тези 70 км/ч обаче толкова ли са много, спрямо международните стандарти?
- Ами това вече е решение – дали държавата иска да развива или да не развива вид транспорт. Мислите ли, че Франция не обръщаше внимание на железниците си щяха да имат ТЖВ. Тук опира до желание на най-високо държавно ниво.
Интервюто взе Михаил Кръстев
