Боевете за източно Алепо приключиха преди часове, но за десетки хиляди сирийци там няма да има мир и спокойствие. Победата за правителството на президента Башар ал Асад отваря нова глава в историята на техния живот - пълна с насилие и липса на ориентир.
Скоро и цивилни, и бунтовници ще бъдат наказани или прогонени извън града, за да се присъединят към хилядите бежанци, останали без дом в резултат на действията на Асад и неговите ирански и руски съюзници.
В едно от последните си интервюта Асад заяви, че превземането на Алепо - което е център на боеве от години - "не означава край на войната в Сирия, но е огромна стъпка към този край."
И той е прав. Със сигурност това ще е най-значимата от поредица от победи на неговите сили в последно време. Последиците от тези победи показват какво очаква цивилните и бунтовниците в Алепо: ако се предадат, това ще ги спаси от бомбите, обсадата и глада, но ги очакват други бедствия.
Историята на това, което правителството на Асад някога наричаше "примирие", е мрачна. През 2014 силите на Асад задържаха стотици млади мъже опозиционери, които се бяха съгласили да се предадат в стария град на Хомс - бунтовническа крепост, която беше бомбардирана и подложена на глад, докато не се подчини.
На много от пленниците беше обещана амнистия, но в крайна сметка те бяха мобилизирани на задължителна военна служба в същата тази армия, която беше избила семействата им.
Жителите на Хомс получиха право да напуснат зоната и да преминат в други опозиционни райони, но можеха да носят само по една чанта багаж. Бойците можеха да вземат по едно оръжие. Изселването или задържането на местни жители се е превърнало в нещо нормално в регионите, отвоювани обратно от режима.
Две години по-късно Асад е още по-безкомпромисен. Сега той твърди, че шансовете за примирие в Алепо "практически отсъстват".
Неговата увереност е подкрепена от поредица от поражения на бунтовниците през 2016, след които населението беше принудено да напусне обсадените райони на провинция Идлиб в северозападна Сирия. Сега, след като един по един кварталите на Алепо падат, бунтовниците знаят, че съпротивата е безсмислена; Асад знае, че те го знаят.
Неговите сили ще превърнат опозиционните райони в места, негодни за живот, ще изолират бойците от цивилните, и ще принудят и едните, и другите да се предадат или да напуснат.
Тези чистки отразяват един и същ модел, но стратегията зад него все още остава неясна. Може би Асад смята, че ако тези хора останат, те ще представляват постоянна заплаха за съседните региони под негов контрол. Или може би просто не иска да харчи държавни пари за тях. Или неговият малцинствен режим просто иска да изтласка нелоялните сунити извън неговата родна западна Сирия.
Този зловещ модел понякога е наричан "стратегия на зеления автобус", заради превозните средства, използвани за транспортиране на изселваните. Каквато и да е логиката на Асад, тя предвещава мрачно бъдеще за жителите на Алепо.
Опозицията, Русия, Турция и САЩ ще продължат да преговарят за съдбата на Алепо, докато Асад я оформя. Представители на една от бунтовническите групи обявиха, че искат хуманитарна помощ, спиране на бомбардировките и гаранция, че цивилните ще могат да останат в източно Алепо под закрилата на бунтовниците.
Те няма да получат нито едно от тези неща. Бойците ще се предадат или ще бъдат заставени да напуснат. Цивилните могат да ги последват в изгнание или да се оставят на милостта на властите. Те могат да се присъединят към другите изселени в Идлиб или да поемат към провинцията източно от Алепо, която сега е контролирана от опозиционни групи, съюзили се с Турция.
Мъжете на възраст за служба в армията от държаното от бунтовници Алепо са изправени пред най-мрачна съдба. Те вероятно ще бъдат изпратени в армията или екзекутирани, или ще се присъединят към десетките хиляди, гладуващи в затворите на Сирия.
Стотици предали се бунтовници вече са изчезнали безследно, коментира говорител на ООН. Цивилните, които остават в региона, също не са в безопасност; сирийското правителство не прави разграничение между бунтовници и тези, които им помагат, или им осигуряват медицински грижи, подслон или медийно отразяване.
Асад, неговото правителство и войниците и поддръжниците му считат тези хора за предатели и терористи. Близки до правителството източници коментират, че войските и поддръжниците на Асад възразяват срещу "зелените автобуси": те биха предпочели "предателите" в Алепо да бъдат изправени пред съда, вместо да бъдат изпратени в Идлиб.
Защо Идлиб, относително бедна, селска провинция, доминирана от Фронта на Леванта, сродна с "Ал Кайда" организация, която САЩ определят като терористична група?
Отговорът звучи притеснително. В краткосрочен план Асад, Иран и Русия са твърде заети с боеве, отбрана на Дамаск и поемане на контрола над Алепо, за да се концентрират върху Идлиб, където хората отдавна мразят режима. Изглежда маловероятно обаче в дългосрочен план Асад трайно да се откаже от сериозна част от страната. Ясно е, че той има по-амбициозни планове за тази провинция.
Когато дойде моментът за отвоюване на Идлиб - а той неизбежно ще настъпи - Асад и неговите съюзници ще са изолирали голяма част от бунтовните сили в малка планинска зона, където те ще са лесна мишена за бомбардировки.
Нещо повече, за разлика от Алепо, където тези тактики поне доведоха до международно порицание и критики, в Идлиб режимът ще атакува провинция, доминирана от терористична група. Кое самоуважаващо се западно правителство ще вдигне шум - или още повече, ще се противопостави - на още една кампания във войната срещу тероризма? Към този момент изселените и лишени от имущество в Сирия отново ще са на мушката, като ще са заменили една обсада за друга.
Войната за Алепо беше пример за безгранично човешко страдание и безсилие на Запада от толкова много време, че хората почти копнееха да свърши. В Сирия обаче безопасността е илюзия за тези, които са заклеймени като врагове на държавата.
Разрушението на Алепо няма да им донесе особено облекчение. Ако международната общност не се намеси и не наложи примирие в Сирия, вероятно е време най-после да се създаде безопасно убежище в Сирия за изселените от Алепо и други райони, включително над 1 млн. души, които все още живеят под обсада.
Това ще е твърде малка компенсация за унищожението на градовете, домовете и семействата им, но е за предпочитане пред безкрайния им кошмар.
Webcafe, по New York Times
