След ноемврийските бунтове в Харманли ръководството на Държавната агенция за бежанците окончателно изтърва контрола над събитията. Ръководители на звена и дългогодишни специалисти се чувстват седнали на „изхвъргача” и с равнодушно примирение чакат някой да натисне спусъка.
Шести месец в агенцията стоят невръчени на търсещите закрила близо 5 000 (пет хиляди!) готови решения за предоставяне на статут или за отказ на чужденци, настанени в центровете на ДАБ. Законният срок е три месеца, след което председателката на ДАБ Петя Първанова вече е в грубо нарушение на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), смятат експерти, които наблюдават дейността на агенцията. Умишленото забавяне на връчването на решенията предизвиква законно възмущение у кандидатите за бежански и хуманитарен статут, които бързат да заминат към по-уредени държави в Западна Европа или даже да си търсят жилища и препитание в негостоприемна България. Второто предположение е още по-неприятно: вероятно някой иска да се възползва от забавянето, като обещае на изнервените мигранти да им реши въпроса по „втория начин”. С пари на ръка, в брой или кеш.
Деца-бежанци споделят с представители на БЧК оплаквания на родителите си, че служители на ДАБ нагло ги рекетират с искания за пари, за да издадат документ на единия от съпрузите, ако другият вече е получил статут без „допълнителни стимули”.
След като близо година оглавява ДАБ, г-жа Петя Първанова вероятно преживява психологически срив, тъй като от няколко месеца прекрати преките контакти с териториалните поделения и поддържа връзка с подчинените само чрез документи. Бившата преводачка в МВР се е отдала на една от любимите си служебни дейности: да проверява прецизността на изготвените решения и да ги връща за доработване при най-малки забележки. Така се повишава езиковата кулура и се усъвършенства стилът на служебната кореспонденция, но системата се затлачва с неодобрени документи и недоволството на търсещите закрила ескалира до неконтролируеми стойности.
Служителите в агенцията също не са щастливи. Липсват средства за профилактични медицински прегледи на служителите и за очила, които досега ежегодно бяха осигурявани от бюджета. След като центърът от затворен тип в Бусманци премина към ДАБ, служителите са принудени да карат храна от софийските центрове в Бусманци, но поради липсата на служебен транспорт през почивните дни дежурните служители превозват храната и изпълняват други задачи с личните си автомобили, без някой да се загрижи да компенсира разходите им.
Няма достатъчно средства за лекарства в аптеките на центровете и бежанците масово боледуват или остават неизлекувани поради употребата на евтини и неефективни лекарства, с които са „заредени” медицинските пунктове.
Следващият бунт вероятно ще избухне във „Военна рампа”, където безхаберието и мръсотията се гонят по темпове на нарастване. „Гостите” от чужбина отказват да поддържат хигиената в стаите си, защото смятат подобна дейност за накърняваща достойнството им. Запушени тоалетни и мръсни канали, воняща вода по коридори и в общите помещения, където можеш да се придвижиш само с лодка, неработещо перално помещение, мръсотия и зарази по стаите рисуват отблъскващата гледка в центъра, който само преди две години бе показван като образец за разумно изразходване на средствата, отпуснати от Европейския съюз.
В „Овча купел” положението е стабилно-взривоопасно: подозрения и тлееща омраза между настанените хора, мръсотия, краста и други зарази, периодични изблици на обществено недоволство срещу избиващата агресия на част от мигрантите.
„Врява и безумство”, но не по Шекспир царува втора година в ДАБ.
Някой е излъгал сегашното ръководство на агенцията, че все някога Европа ще отпусне мнооого пари, срещу които безработни българи ще чистят мръсотията на Техни Превъзходителства навлеците, нахлули у нас от невоюващи държави с войнстващ ислямизъм.
Гранични полицаи, служители на съдебна охрана, дори пожарникари участват в бизнеса с нелегално извеждане на мигранти през зелена граница към Сърбия от Видинско. От трафика на хора към западната ни съседка се хранят политически партии, за които работят каналджиите, твърдят местни хора. Бизнесът с извеждане на влезли у нас нелегални имигранти към Сърбия е новият поминък на най-бедния район в България и Европейския съюз - Видинския. Всеки втори жител на региона е ангажиран като организатор на канал, съгледвач или водач на бежанци, известни там като „талибаните“. Затова бизнесът се нарича „талибанджийство“.
Ваньо Ганев
