„Подкрепяме законодателство, което регламентира работата на службите по противодействие на тероризма. Много от предложенията на левицата за изчистване на текстовете не бяха приети от мнозинството. Но дори и несъвършен, законът е необходим заради заплахата от радикализация и тероризъм. Необходима е системна работа, която е съобразена с върховенството на закона”.
Това заяви народният представител от ПГ на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ Красимир Янков.
Депутатът от левицата Атанас Мерджанов подкрепи казаното и допълни, че вместо законът да дава допълнителни гаранции, както за сигурността, така и за правата на гражданите и да се постигне доверие в работата на органите, той по-скоро внася съмнение за силно ограничаване на гражданските свободи и права.
Красимир Янков коментира, че е притеснително желанието на управляващите да разширят правомощията на органите, без това да е получило обществена подкрепа. „Включването на ръководството на прокуратурата в национален оперативен щаб със заповед на министър-председателя, възможността главният прокурор да е заявител на СРС в случаите, свързани с тероризъм- подлагат на съмнение принципа за разделение на властите и влизат в противоречие чл. 105 ал. 2 от Конституцията на Република България, където е казано : „ Министерски съвет осигурява обществения ред и националната сигурност...”, категоричен бе социалистът.
Красимир Янков обясни, че целта- ефективно разследване и наказателно преследване срещу извършителите на действия, свързани с радикализация и тероризъм, не бива да сваля доверието на гражданите в органите. „Увеличаването на срока на прилагането на СРС също е дискусионно, най-вече при възможност за злоупотреба от страна за заявителите”, каза още той.
По думите му срещу терористична дейност трябва да се изисква от органите прилагане на системни, едновременни, координирани и синхронизирани действия за превенция и противодействие. Според него, когато става въпрос за криминални случаи, съпроводени с насилие и застрашаващи сигурността и живота на гражданите, трябва да се спазват принципите: откритост и прозрачност, гарантиране на правата и свободите на гражданите и съобразяване с международни норми. „Приетият антикорупционен закон подлага под съмнение спазването на тези принципи”, опасява се Янков.
