Тежък удар получи българският международен, междуконтинентален и междупланетен имидж след оповестяването на информацията, че български гражданин е ритнал беззащитната жена в метрото в Берлин.
Напълно сигурно е, че целокупната българска емигрантска маса в Германия, а и не само, ще страда, горчиво ще страда, заради постъпката на съотечественика си. Международни инвеститори ще се откажат да работят в България, а страната ще изпадне в международна изолация. Години ще бъдат нужни за преодоляване на тази ужасяваща балтия, която получихме заради пиянството на един българин…Ужас, как се изложихме пред чужденците и в чужбината.
Подобни тълкувания на част от интелектуалния български елит, известен най-вече с идиотските си изказвания, слушаме и четем през последните дни. Не ви ли е срам, че ви е срам, дребни душици? Че се отъждествявате с действията на един хулиган, само защото е роден в същата географска област, в която и вие? Че (предполагаемо) говорите един и същ език? Какъв ви е Светослав Стойков – дете, брат, братовчед, приятел?
Изпитвате ли гордост от успехите на стотиците и хиляди български инженери, лекари и специалисти, които преуспяват кариерно в същата тази Германия? Ако да, значи пак имате проблем.
Този комплекс за малоценност, който изявени личности и институции упорито ни натякват, е далеч по-срамен от всичко, което може да извърши даден индивид. Срамува ли се държавата Великобритания, а освен нея и всички британци, от поведението на Майкъл Шийлдс, който през 2005 г. стовари камък върху главата на барман в Бургас? Срамуват ли се Германия и немските граждани от разюздените си тинейджъри, които нападат курортите ни всяко лято?
Не се срамуват и няма от какво. Всеки човек е равен пред закона и освен права, има задължения пред него. Ако разследването установи, че Светослав Стойков е виновен за нападението, то той трябва да бъде арестуван и да понесе отговорността си. Това са правилата в една нормална правова държава.
За „малките и комплексирани” българи (далеч съм от мнението, че всички сме такива) ще си остане срамът. Срамът, че не разполагат с достатъчно лични качества, за да не се налага да се отъждествяват с един хулиган.
Михаил Кръстев
