Освен руския посланик в Турция Андрей Карлов още трима души са били убити при покушението. Тези хора не са били от руското посолство. Това заяви пред Фрог нюз тюркологът Емилия Славкова, като се позова на Алексей Венедиктков, главен редактор на руската медия „Ехото на Москва”.
Андрей Карлов е вторият руски посланик, който загива при терористичен акт. Другият, граф Мирбах, е убит през 1817 г. при сключването на Брест-Литовския мир.
Анализатори обръщат внимание, че убийството е извършено в навечерието на срещата на високо равнище между Турция, Иран и Русия по повод Сирия, а външният министър на страната Чавушоглу заедно турския с министър на отбраната са в Москва във връзка с тази среща, която се предвиждаше да се превърне в среща на шестимата - министрите на външните работи и на отбраната на Русия, Иран и Турция. А междувременно два дни преди атентата в Истанбул и Анкара се провеждат масови антируски демонстрации, като следствие от падaнето на Алепо, и е засилена турската охрана на руското посолство. А посланик Карлов отива на изложбата без лична охрана, само с шофьора, съветника по печата и преводач. Въоръжените хора в галерията са били турските полицаи. При тези обстоятелства е странно, че охраната на излезлия от посолството посланик не е засилена. Алексей Венедиктов прави аналогия с убийството на американския посланик в Либия Стивънс поради липса на достатъчно охрана по времето на Х. Клинтън като държавен секретар. Турските официални власти разкриха самоличността на убиеца, като подчертаха, че е бивш, уволнен за принадлежност към „терористична организация” полицай, работил в полицията две години. Както е известно, по време на стрелбата в руския посланик той издигна шовинистични лозунги и клетви в името на „загубените” земи в Сирия.
Вече е ясно, че убийството, на този етап, няма да навреди на отношенията между Турция и Русия, което личи от изявленията на руските власти, и на Президента Путин и на външния министър Лавров. Но Русия може да извлече полза от покушението, тъй като така или иначе Турция изпада в положението на виновна страна, предположи Славкова.
Все по-нарастващата дестабилизация на Турция е от интерес на глобалните сили, които не искат да допуснат Ердоган да реализира неоосманските ислямистки имперски стремежи. Техните планове и цели продължават да не съвпадат с автономните цели на Турция в Близкия изток.
