Честно ще си призная, че съм най-малкото раздвоен от предложението на отиващия си президент да назначи служебно правителство, посочено от идващия президент. Опитвам се трезво да си дам сметка за разумните страни на това предложение. Несъмнено има такива.
Но според моето най-обикновено лично мнение, има и сериозни контрааргументи.
1. Отиващият си президент е единственият президент, който до встъпването в длъжност на идващия президент, България има. И Конституцията е възложила само и единствен на него това правомощие. Правомощие, което не се изчерпва само с подписа, това е негова отговорност, той с името си и длъжността си гарантира, че това правителство е негово и последствията от действията на правителството са свързани и с него.
В този смисъл аз съзирам и ключов елемент на бягство от конституционно възложена му отговорност. Съзирам измиване на ръцете. А това ме кара да имам едно наум.
2. Отговорността на президента не може да се преотстъпва все едно е работа на ишлеме с материали на клиента. Това създава прецедент във функционирането на държавата - утре така могат да постъпват премиер, главен прокурор, председател на Върховен съд, кмет, а такова нещо не се регламентира нито в конституцията, нито в някой закон. А това ме кара да имам второ нещо наум.
3. Питам се - какво ще стане, ако идващият президент предложи служебно правителство, което е толкова недопустимо за отиващия си президент? Така ще се посеят раздори на самия връх на държавата, още повече, че единият е доста десен, а другият се показва като левичар. А това ме кара да имам трето нещо наум.
4. До встъпването си в длъжност, идващият президент не е абсолютно никакъв, той има толкова правомощия, колкото и аз като редови гражданин. От момента, в който той предложи служебното правителство, до встъпването му в длъжност чие ще е това правителство, ако започне да прави гафове? Д не говорим, пу-пу-пу, ако нещо стане с идващия президент до встъпването му в длъжност, чие е тогава това правителство - предложено от един редови гражданин, който не може да отговаря за него, назначено от друг, който вече е редови гражданин. И въобще, без да мислим по най-лошия сценарий, създават се условия за рискове и най-малкото, управленски когнитивен дисонанс. А това ме кара да имам и четвърто нещо наум.
Когато е едно наум, може да се каже, че е случайност. Когато са две наум, може да се допусне, че е съвпадение. Когато са три наум, започва да става тенденция. Но когато са четири наум, това вече се превръща в закономерност. И понеже не мога да изчисля и изключа последиците от нея, съм по-скоро срещу, повече против въпросното решение на отиващия си президент.
Проф. Николай Слатински - блог
