Знаете ли как династията Хан се изхитрила да събере пари за дострояването на Великата китайска стена? Вместо да наложи по-сурови данъци, измислила играта кено. Тя представлявала подбор на 10 от 120 йероглифа и затова се смята за първообраз на лотарията.
Няколко столетия по-късно игрите на късмета дошли на мода и в Европа, най-вече като средство за подпомагане на бедните и за покриване на належащи градски нужди. Особено разпространени били в земите на днешна Италия, като към 16 век те вече имали десетки разновидности.
По време на походите си крал Франсоа I се впечатлил толкова силно от хитроумния начин за набиране на средства, че побързал да се завърне, за да организира грандиозната Лотария Роял. Тя обаче никак не допаднала на французите заради високите цени на билетите, печалбата от които отивала директно в кралската хазна. Виж, английската кралица Елизабет I подходила доста по-умно, като хем обещала дворът да усвои само част от приходите, хем разрешила всеки притежател на талонче да получи награда.
Бумът на подобни игри отвъд океана датира от средата на 18 век, когато в Америка са ратифицирани над 200 лотарии. Някои от тях са частни, но с постъпленията се финансират големи инфраструктурни проекти като канали и мостове, както и построяването на църкви, колежи, университети. Бенджамин Франклин дори организира лотария за закупуването на оръдия за защитата на Калифорния; по същия начин в началото на Войната за независимост е оборудвана почти цялата колониална армия.
Игрите на късмета, с други думи, не са измислени единствено за забавление, а са по-скоро забавно средство за постигане на някаква обществена цел. Тъкмо в този дух е издържан и царският указ, с който през 1936 г. е учредена Държавната лотария на България. Печелиш – не печелиш, важното е, че събраните средства ще отидат за образование, спорт, социални проекти, здравеопазване и така ще принесат полза за всички.
Това, разбира се, не означава, че държавата трябва да държи монопола върху тези игри, но със сигурност не отменя задължителния й контрол над „продавачите на надежда“. В момента обаче се случва точно обратното и резултатът е налице, вече под формата на масово изтрещяване.
Хиляди, даже стотици хиляди търкат с обезумял поглед „Златните пирамиди“, още стотици хиляди, ако не и милион, трескаво попълват талони с числа. Фабриките за щастие работят на пълни обороти, за да приберат и последните левчета на бедните глупаци, които не си дават сметка, че по същество се самоограбват. И всичко това се случва с любезното съдействие на държавата, която не просто си затваря очите, а полага нарочни усилия зарибяването да добие чудовищни размери.
Впрочем първото усилие в тази посока беше направено още през 2011 г., когато, под предтекст, че държавната лотария има скромни приходи, тя беше слята със спортния тотализатор. Година по-късно, при първия кабинет на Бойко Борисов, влязоха в сила и промени в Закона за хазарта, с които се разреши лотарийни игри да се продават и извън специализирани пунктове.
акто припомни „Капитал“ неотдавна, афишираната цел беше да се даде шанс на тотото да стане още по-достъпно, като излезе от тото пунктовете и влезе в кафенета, ресторанти и павилиони. Тогава започна и промяната на системата за приемане на фишове, за да може терминали да се разполагат навсякъде. Почти веднага след това обаче стартира и частната „Национална лотария”, която първоначално се разпространяваше през пунктовете на контролирания от Васил Божков „Еврофутбол“. А големият ръст дойде през 2013 и 2014 г., когато и „Национална лотария“, и създадената малко по-късно „Лотария България“, проникнаха във веригите бензиностанции, големите хранителни вериги, обикновените хранителни магазини, пощите, „Лафка“ и т.н.
Така за по-малко от три години частните игри на късмета успяха ударно да се превърнат в достъпна стока, включително за деца. Макар в закона да е записано, че всяка моментна лотария е хазарт, а в хазартните игри могат да участват само пълнолетни лица, на практика контрол изобщо няма. Нещо повече, през пет минути телевизиите бълват клипчета как еди кой си от Тутракан или село Голямо Ново спечелил 100 000 лв., което представлява пряка реклама, а все пак такава е изрично забранена.
Не си мислете обаче, че от лотариите не е възможно да се печели. През миналата година, пак според „Капитал“, сумарната печалба от над 150 млн. лева е…за частните компании, чийто бизнес вече е най-бързорастящият в страната. Както се казва, честито на печелившите, още повече, че в главоломния им успех няма нищо незаконно.
Благодарение на държавата, билетчетата се продават напълно легално, което навежда на мисълта, че хазартът ще да се е превърнал в приоритетен отрасъл.
Уви, този факт още не е обявен официално, та да знаем поне каква е икономическата стратегия на България. И по-важното: има ли изобщо такава, при положение, че всеки трети живее под прага на бедността, всеки четвърти безработен е млад човек, а около 3 милиона и половина са с доходи около 500 лева? Същите тези хора нямат възможност да си намерят работа с по-добро заплащане, защото не развиват полезни професионални умения, а търкат билетчета. На тях непрекъснато им се внушава, че „да си оправиш живота“, е достатъчен само късмет и те купуват ли, купуват талони с мизерните пенсии и социални помощи. Някои вече са развили и хазартна зависимост, обикаляйки магазини, пощенски клонове, будки за цигари и алкохол, подлези, кафенета. Огромен разход на енергия, за да си доставят петминутната тръпка от очакването с поредния „Зодиак“ или „Американско бинго“! Колкото по-отчаяни, толкова по-усърдно ще търкат – това е целта на циничната операция, в която участват доброволно, водени от голямата мечта на българина да спечели милиони без да е полагал труд.
Между другото, проучване от март 2016 г. установи, че само 10% у нас играят за забавление, докато 40 на сто вярват, че могат да забогатеят единствено от хазартни игри и в никакъв случай с предприемчивост, знания и работа. Това е ужасяващо, защото показва примирение със съдбата и отказ от каквито и да е лични усилия. Същото казват и ужким спечелилите, които се показват щастливи на телевизора, при това във време, когато гледат и деца.
Иди после разправяй на малките, че „с труд всичко се постига“, щом Виктория от Елин Пелин казва: „Като продавачка никога нямаше да спестя за кола и собствено жилище“, а Тихомир от Малко Търново им пожелава „да изпитат тази невероятна емоция.“ Иди сетне и да се караш, че са ти бъркали в портмонето, за да си купят билет, когато денонощно един иначе добър актьор ги мами като същи Луцифер: „Сигурно си мислите, че е невъзможно животът ви за един миг да се промени към по-добро? Да сбъднете всичките си мечти, да пътувате по света?“
Преди десет години си въобразявахме, че и членството в ЕС означава бърза печалба и автоматично оправяне на живота. А голямата ирония е, че ознаменувахме влизането си с изложба, представена в Европейския парламент под гръмкия надслов „Великолепието на България“. Съставена от иманярски находки в частната колекция на същия Васил Божков, който днес стои зад „Националната лотария“, тя наистина представляваше великолепна метафора.
Показахме се, първо, чрез криминално придобити ценности, които, второ, не са дело на самите българи, и, трето, не принадлежат на българската държава. Великолепие, с което нямаме нищо, ама съвсем нищичко общо – за разлика от игрите на до болка познати тарикати, разчитащи на великолепното ни малоумие. До степен да практикуваме самоограбването като национален поминък и отгоре на всичко да изпитваме неистова радост от унижението.
Любослава Русева
Reduta.bg
Заглавието е на редакцията
