Вярвал ли е някой, че светът ще очаква с нетърпениe полагането на клетва от Доналд Тръмп като американски президент, за да се успокои международната обстановка и избегне избухването на голяма война?
Ако това ви се струва като плосък виц, то може би е редно да прехвърлите набързо новинарския поток от международния обмен през последните седмици, за да видите как администрацията на отиващия си президент Барак Обама успя за броени дни да предизвика огромно напрежение.
Да вземем за пример последното абсурдно решение на американския държавен глава, с което той реши да изгони от страната 35 руски дипломати и техните семейства. Безпрецедентно решение, невиждано от времето на Студената война и довеждащо отношенията между Москва и Вашингтон до взривопасна ескалация.
Обвиненията са, че руската държава е извършила хакерска атака, с която е повлияла на изхода на изборите в САЩ, където, о ужас, съпартийката на Обама Хилари Клинтън претърпя тежък провал. За целта Департаментът по вътрешна сигурност и ФБР предоставиха доклад от едва пет и половина странички, в които твърдят, че имат доказателства за такава хакерска атака.
Обвиненията са смешни на фона на изказването на Обама от 18 октомври, в което той директно се обърна към Доналд Тръмп:
„Съветвам господин Тръмп да спре да се оплаква и да се опитва да дискредитира американските избори. Няма нито един сериозен и трезвомислещ човек, който да предполага, че може да манипулира изборите в САЩ, отчасти защото те са толкова децентрализирани и в тях участват толкова много хора”.
Забавно, нали? Два месеца по-късно изборите са манипулирани, не от кой да е, а лично от правителството на Русия и това налага гонене на дипломати, сякаш предстои обявяване на война? 20 дни преди изтичането на мандата на администрацията, която привижда манипулацията и с оглед на това, че бъдещата такава не намира нищо притеснително в изборните резултати?
Ако агресията на Обама и администрацията му беше само по отношение на обвиненията към Русия, то в тях можеше да се потърси някаква глобална логика. Да вземем обаче за допълнителен пример това, което се случва в американо-израелските отношения.
Същата администрация, чиято външна политика се води от държавния секретар Джон Кери, обърна гръб на дългогодишния си партньор в Близкия Изток и дори открито призова за разделяне на държавата на две. Сякаш войните в региона не са достатъчно, та точно в моментът, в който ситуацията в Сирия започва да се нормализира, изкуствено се провокира нов, може би по-голям конфликт, в Израел.
Тук е важно да се отбележи отново, че идващата администрация, водена от Доналд Тръмп и която ще управлява най-могъщата страна в света през следващите четири години, смята това решение за напълно грешно. Лично Тръмп неколкократно е подкрепял Израел в казуса с Палестина и дори сега призова правителството на страната за търпение към американското поведение, защото то ще се промени след 20 дни.
Изненадващ ли е този месец на агресията от страна на Обама? За тези, които не следят отблизо американската външна политика или се доверяват сляпо на захранваните с задокеански грантове медии, може и да е така. Реалността обаче е различна.
Знаете ли в колко държави са падали американски бомби по време на осемгодишния мандат на Джордж Буш, предшестващ този на Барак Обама? Точно четири – Афганистан, Ирак, Пакистан и Сомалия. Колко страни са бомбардирани от САЩ по време на мандата на Обама? Девет. Точно така – над двойно повече, отколкото по времето на свръхагресивната администрация на Буш. Към Афганистан, Ирак, Пакистан и Сомалия можем да добавим Йемен, Либия и Сирия. Американски дронове удрят и в Камерун, както и в Уганда. Може би трябва да отбележим и силното американско влияние в процесите в Украйна, които доведоха страната до (все още продължаваща) гражданска война.
С оглед на тези факти трудно бихме могли да наречем Обама миротворец. Колкото това определение важи и за провалилата се на вота Хилари Клинтън, чиято реплика „Дойдохме, видяхме, той умря“ след смъртта на либийския диктатор Муамар Кадафи ще остане в учебниците по история.
И да се върнем към началото – вярвал ли е някой, че светът ще очаква с нетърпение встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, за да се тушира напрежението между великите сили? Е, не само ни остава да го вярваме, но можем и да се надяваме, че през оставащите си двадесетина дни власт администрацията на Барак Обама няма да се впусне в още някоя лудост.
Михаил Кръстев, frognews.bg
