За 2016-та, вероятно темповете на растеж ще бъдат около 3%. Това се посочва като солиден плюс за развитието на икономиката ни от управленския елит. Но, доколкото сме членове на европейското семейство, трябва да се мерим с европейските критерии. Това заяви Гарабед Минасян от Инситута за икономически изследвания при БАН.
Един основен критерии е дистанцията между нашето икономическо състояние и средноевропейското. Ние изоставаме от средно европейското икономическо състояние, примерно, 5 пъти, което означава, че ако Европа средно се развива с 1 процент, ние трябва да се развиваме поне 5 пъти повече от този процент, да вървим с пет пъти повече стъпки напред, за да можем да запазим дистанцията, която съществува между нас и средноевропейското равнище, каза още той пред БНР.
Европа миналата година се развива с около 1,5%, а нашите три процента са крайно недостатъчни, което означава, че дистанцията между нашето икономическо състояние и средноевропейското състояние ще продължава да се увеличава.
Минасян очаква и през 2017-та да продължи процесът на „почти неконтролируемо пропадане в блатото на европейската бедност“. Оптимистичното е, че алтернативи има:
Румънците дръпнаха много по-наред от нас. Например, за 2015 година БВП на човек от населението, произведен в Румъния е около 30% по-висок от това, което ние произвеждаме и сега продължава да се увеличава, тъй като темповете на ръст на румънската икономика са по-високи от нашите. И тази година, 2017-та, се предвижда и вероятно ще бъдат по-високи, отколкото са нашите. Изход има! Безусловно изход има и затова трябва да погледнем и средата каква е и защо се получава такова неблагоприятно състояние!
Външната среда няма да е особено благоприятна през 2017-а, уточни Минасян. Вътрешната обаче е покрита с несигурност заради предстоящите избори.
Свидетели сме на непрекъснато на бягство и на хора, и на капитали. Нека да ви кажа, че за първите 10 месеца на 2016-та, година някъде около 2,3 милиарда български капитал, по данните на Платежния баланс, който се изготвя от БНБ, е напуснал страната. И той ще продължава да напуска. Вероятно тази несигурност в обстановката ще повлияе върху забавянето и изоставянето на реформите на институциите.
Калоян Стайков от Института за пазарна икономика допълни, че прогнозите за пренастройване на двигателите за икономически растеж не е нова, но вече се е оказвало, че вътрешното потребление не може да направи за икономиката ни толкова, колкото износът на стоки и услуги:
Ние сме малка и отворена икономика. Като малка икономика не можем да разчитаме изцяло на вътрешното потребление. Много често се сравняваме с Румъния, само че Румъния не прилича на България. Друг път се дават примери като Полша и други подобни страни, които също са големи и могат да си позволят такова нещо. При нас това няма как да стане. Освен това, ако се погледне исторически, дори и преди кризата от 2009 година, традиционно двигателят на икономическия растеж беше външният сектор, така че дори и да има някакво оживление при вътрешно потребление, едва ли то ще бъде водещо, по-скоро то ще бъде спомагателно.
Икономистът е категоричен, че политическата несигурност ще забави реформите в институциите, а те са ключов фактор за чуждестранния инвеститорски интерес:
Новата администрация означава нови анализи на проблеми, които са известни от години. След като се изготвят тези анализи, следват едни екшън планове и така нататък, които също отнемат време. В най-добрия случай, ако имаме правителство, някъде около април месец, това означава целият период до края на годината да бъде загубен. В началото на следващата година, може би, да се изготвят някакви мерки и след това да започне тяхното прилагане. Но, ако съдим по опита, който сме виждали досега с реформите, дори и прилагането на тези мерки отнема много време, става изключително бавно и всяка нестабилност автоматично спира целия процес на реформи.
