Българският политически елит чака с нетърпение предсрочните парламентарни избори у нас, които по всяка вероятност ще се проведат в края на март или началото на април. На общоевропейско ниво обаче годината се оказва далеч по-съдбовна за бъдещето на ЕС, като с вота си гражданите на т.нар. „държави от гръбнака” ще дадат отговор има ли бъдеще Съюза в сегашния си вид.
Това в най-голяма степен се отнася до трите най-големи икономики в ЕС (Великобритания не е включена в сметката, след Брекзит) – Германия, Франция и Италия.
Германия – има ли Алтернатива на Меркел?
Всички погледни през септември ще са насочени към Германия и предстоящите избори за Бундестаг. Ангела Меркел е последният представител на големите пет на Запада (Барак Обама, Франсоа Оланд, Дейвид Камерън и Матео Ренци), която има амбиции да продължи управленския модел, претърпял тотален крах в останалите силни западни икономики. Въпреки сериозните критики, които търпи за политиката си на отворени врати за бежанците и напрежението, породено от терористичните заплахи сред немците, Меркел твърдо отстоява позицията си и не вижда грешки в стореното дотук.
Има ли Алтернатива за Германия? Партията на Фрауке Петри набира все повече привърженици през последните години и вече дори може да се похвали с победи над управляващите християндемократи на Меркел. За момента повечето политически анализатори все пак не виждат възможност канцлерката да загуби управлението. До септември обаче остава много време, а с всеки следващ месец тезите на антиимигрантската Алтернатива за Германия получават все по-голяма легитимност.
Причислявана към евроскептичните формации в Европа, Алтернатива за Германия всъщност не отрича изцяло членството на Германия в Съюза. В програмата на партията обаче е записано, че трябва да има реформа в ЕС, както и абсолютно недопускане на Турция да се присъедини към общността.
Франция – всички срещу Лю Пен
Крайнодясната френска партия Национален фронт спокойно може да бъде определена за най-голямата анти-ЕС формация в страните членки. Вечна заплаха, но и вечен губещ в президентските избори във Франция. 2017 обаче може да се окаже годината на Марин Льо Пен, която е сочена за един от фаворитите в президентския сблъсък през април.
Основна причина за това е провалът на Франсоа Оланд и правителството на социалистите да осигурят сигурността на френските граждани по време на мандата си. Управлението на Оланд се оказа в сянката на страхът от тероризъм и кървави атентати в цялата страна, а неуспехите му бяха толкова големи, че Седмия президент дори отказа да се кандидатира за нов мандат.
Анализаторите са категорични, спуснатият на пожар кандидат на социалистите Мануел Валс няма да има шанс да се противопостави на Марин Льо Пен, като тази чест ще се падне на десният бивш министър-председател на републиката Франсоа Фийон.
Според предварителни проучвания Фийон вече е по-харесван от Льо Пен, но това може да се промени до април. Шансовете за победа на националистите обаче остават малки, заради практиката големите френски партии да се обединяват срещу тях на балотажа.
Национален фронт, подобно на Алтернатива за Германия, не призовава за напускане на ЕС, а за реформирането му. Друга обща теза е незабавно прекратяване на политиката на отворените врати, наложена от Меркел и Оланд.
Италия – банкова криза и комедия
В определян от мнозинството политически анализатори като грешка, италианският премиер Матео Ренци падна жертва на собствения си референдум за конституционни промени.
Погрешно уверен в своята популярност, младият политик от Флоренция се опита да наложи коренна промяна в италианската политическа система, но срещна отпор както от опоненти, така и от свои. За да не се стигне до незабавна правителствена и парламентарна криза, начело на правителството застана досегашния външен министър на Ренци Паоло Джентилони, а всички останали министри запазиха постовете си. Така на пръв поглед изборите бяха отложени, като по график те трябва да бъдат проведени през 2018 г.
Вотът обаче може да се окаже и по-скорошен, ако кризата в страната се задълбочи. В спешен опит да стабилизира нарастващия банков пожар, новият премиер Джентилони обяви, че правителството ще подпомогне почти фалиралата Монте деи Паски ди Сиена. Правителството му е разрешило създаването на фонд в размер на 20 млрд. евро за подпомагане на изпадналия в криза банков сектор.
Подобно спасяване обаче може да има обратен ефект, след като проблемите в италианската банкова система далеч не засягат само Монте деи Паски ди Сиена.
А зад ъгъла дебне комика Бепе Грило. Неговото Движение „5 звезди“ вече успя да спечели 26% от гласовете на последните парламентарни избори през 2013 г. Грило поиска незабавни предсрочни парламентарни избори веднага след референдума и оставката на Ренци, но засега това желание остава неудовлетворено. Сред други основни искания на Движение „5 звезди” е провеждане на референдум за напускане на еврозоната от Италия.
Геерт Вилдерс – фаворит в Холандия
Вълната от удари срещу досегашния модел на управление на ЕС обаче може да започне още през март в Холандия. Социолозите сочат за фаворит крайнодесния Геерт Вилдерс, чието реторика се припокрива с тази на гореизброените лидери – против миграцията и централизиране на управлението на Европейския съюз.
Основната пречка пред Вилдерс обаче е подобна на тези пред Льо Пен, а именно силното обединение на системните партии срещу него. Според анализатори дори и да излезе победител от парламентарния вот, лидерът на Партията на свободата няма да може да намери с кой да направи коалиция, затова е и малък шансът да поеме управлението на страната.
Михаил Кръстев
