Въвеждането на пръстовия отпечатък за едни болници е било безплатно, а за други не, за това сигнализира пред Фрог нюз д-р Георги Тодоров, член на Контролната комисия на БЛС. Какъв е критерият да се сдобият лекарите безвъзмездно със система за биометрични данни не става ясно.
„През м. юли 2016 г., с цел да се тества системата, създадена след реализирана обществена поръчка, множество болници (над 20) обявиха, че ще участват в пилотен проект за този тест. От друга страна НЗОК обяви, че цената на едно устройство за т.нар. чекиране с пръстов отпечатък или „автентификатор“, възлиза на около 300 лева за един брой четец. В допълнение, с обявената обществена поръчка за системата за автентификация от НЗОК се създава софтуер за процеса, който се предоставя на изпълнителите. Поддръжката на софтуера не е безвъзмездна и по-късно би струвала пари, а за период, определен от създателите й, тя е безплатна. Досега не е обявен критерият, по който бяха избрани точно болниците, които получават достъп до пилотния проект, респективно им е предоставено техническото средство за участие и софтуерът. Същото се отнася и за ОПЛ, а има данни, че в този процес ще се включат и аптеки”, обяснява д-р Тодоров.
При участие в подобен процес пилотните болници са получили поне 1 безплатно устройство и поне един безплатен период за поддръжка на софтуера. Средствата, които са спестени от пилотните болници, не са пренебрежимо малки и дават известно конкурентно предимство на тези болници пред другите, които не са избрани да участват в тестовете. Безплатното получаване е довело до спестяване на средства, които другите конкурентни не могат да спестят, а в същото време всички са договорни партньори на НЗОК. Изискванията за постъпване в болница са еднакви за всички. Обученият персонал по време на тестовия период от юни до въвеждането на способа във всички болници през ноември 2016 г. представлява сериозно предимство, което може да доведе до избор на пациентите на една болница пред друга при равни други условия. Поставящата условията за пръстова идентификация в болниците институция – Националната здравноосигурителна каса може да има благосклонно отношение към участвалите в проекта по пилотното въвеждане на процеса, както и участниците да имат по-голям опит и по-улеснен (поради придобития опит и грамотност) достъп до сървърите и системите на монополиста НЗОК, смята медикът. Заради тези свои съмнения той е сезирал КЗК.
Ето и писмото му до Комисията.
Уважаеми членове на КЗК,
През 2016 г. лечебните заведения за болнична помощ в България, бяха принудени по силата на текст в Решение 24-01/29.03.2016 г. да въведат пръстов идентификатор за регистрация, при положение че имат здравноосигурително събитие от здравноосигурено лице, което се е обърнало към тях. През м. юли 2016 г., с цел да се тества системата, създадена след реализирана обществена поръчка, множество болници (над 20) обявиха, че ще участват в пилотен проект за този тест. От друга страна НЗОК обяви, че цената на едно устройство за т.нар. чекиране с пръстов отпечатък или „автентификатор“, възлиза на около 300 лева за един брой четец. В допълнение, с обявената обществена поръчка за системата за автентификация от НЗОК се създава софтуер за процеса, който се предоставя на изпълнителите. Поддръжката на софтуера не е безвъзмездна и по-късно би струвала пари, а за период, определен от създателите й, тя е безплатна.
Подобен е и казусът с пилотния проект за чекирането чрез пръстов отпечатък – автентификатор на българските граждани при посещението им при общопрактикуващ лекар (ОПЛ) – първично здравноосигурително събитие. По подобие на болниците и ОПЛ са лечебни заведения и някои от тях ще получат безплатно устройствата за автентификация, както и поддръжката на софтуера за определен период от време, защото са се съгласили да участват в тестовия период на системата. Според мен това им дава конкурентно предимство пред другите равнопоставени по закон участници на пазара.
При участие в подобен процес пилотните болници са получили поне 1 безплатно устройство и поне един безплатен период за поддръжка на софтуера. Средствата, които са спестени от пилотните болници, не са пренебрежимо малки и дават известно конкурентно предимство на тези болници пред другите, които не са избрани да участват в тестовете. Според мен те са евентуално в следните три аспекта:
1. Безплатното получаване е довело до спестяване на средства, които другите конкурентни не могат да спестят, а в същото време всички са договорни партньори на НЗОК. Изискванията за постъпване в болница са еднакви за всички.
2. Обученият персонал по време на тестовия период от юни до въвеждането на способа във всички болници през ноември 2015 г. представлява сериозно предимство, което може да доведе до избор на пациентите на една болница пред друга при равни други условия.
3. Поставящата условията за пръстова идентификация в болниците институция – Националната здравноосигурителна каса може да има благосклонно отношение към участвалите в проекта по пилотното въвеждане на процеса, както и участниците да имат по-голям опит и по-улеснен (поради придобития опит и грамотност) достъп до сървърите и системите на монополиста НЗОК.
Абсолютно същото се отнася и до предстоящите за включване пилотни практики на ОПЛ – лечебни заведения за първична извънболнична медицинска помощ. Единственото предимство, което ще липсва при тях е че пациентите избират ОПЛ най-малко на 6 месеца, а не както е при болниците – при настъпването на всяко здравноосигурително събитие. Досега не е обявен критерият, по който бяха избрани точно болниците, които получават достъп до пилотния проект, респективно им е предоставено техническото средство за участие и софтуерът. Същото се отнася и за ОПЛ, а има данни, че в този процес ще се включат и аптеки. Всички ОПЛ, специалисти, болници и аптеки са регистрирани по Търговския закон и са стопански субекти по силата на чл. 19 от Конституцията на Република България.
Предвид на изложеното по–горе, като орган за защита на конкуренцията в Република България и в изпълнение на правомощията си, моля да проверите следните факти и да проведете разследване с цел изясняване на фактическата обстановка за действията на Надзорния съвет на НЗОК относно:
1. Има ли нарушение от страна на НС на НЗОК, неговият председател и Управителят и подуправителят на НЗОК на чл. 2 ал.1 т.2 на Закона за защита на конкуренцията?
2.Има ли нарушение от страна на Министъра на здравеопазването и на длъжностни лица на чл. 2 ал.1 т.2 на Закона за защита на Конкуренцията?
3. Има ли нарушение на чл. 15 ал.1 т.2, т.4 и т.5 от ЗЗК от длъжностни лица от тези две институции (МЗ и НЗОК)?
4. Има ли нарушение на разпоредбите на чл. 37А от ЗЗК, касаещ цялото прилагане на Решение 24-01/29.03.2016г. от страна на Националната здравно-осигурителна каса?
Моля да ме разглеждате като заинтересовано лице в евентуалния процес, заради който подавам този сигнал, тъй като съм практикуващ лекар в лечебно заведение, което регистрира и работи с пациенти, има договор с РЗОК-Русе под номер 180347/13.02.2015г. Договорът е действащ и до днес и всеки ден регистрирам здравно-осигурителни събития в извънболничната помощ, където пръстовата афтентификация предстои да бъде въведена. Не съм получавал покани да получа безплатни устройства и софтуер, а тяхната покупка и обслужване ще доведе до допълнителни разходи за всички договорни партньори на НЗОК, които представляват почти всички регистрирани лечебни заведения в страната, включително и моята практика.
Д-р Георги Тодоров
