Политиците се състезаваха по риторически умения в търсене на поетични сравнения за евровота у нас.
Поривите им родиха три вида метафори: от областта на театъра, на спорта и на психологията.Първи червеният лидер Станишев нарече eвроизборите „генерална репетиция за парламентарните на 5 юли". Но се презастрахова срещу провал с уговорката, че представянето на 6 юни няма да предопредели развоя на изборния спектакъл след месец. Може би сценичните асоциации на премиера бяха вдъхновени от факта, че пусна бюлетината си в Музикалното училище „Любомир Пипков”. Там остро се усеща колко непредсказуемо артистична партнорка е славата.
За разлика от него Бойко Борисов остана верен на страстта на момчетата от крайните квартали. Българофилът –филолог Теодор Балан я наричаше „ритнитопковщина”. Любовта към ритането в работно време коства на столичния кмет травма на глезена, която спъна личното му включване в кампанията. Но Борисов запази лоялността си ако не към царя, то към Цар Футбол. Той сравни днешния вот с „първото полувреме на мача”, който ще изхвърли Станишев, Доган и Симеон на резервната скамейка.
Физкултурното въображение показа, че между държавния глава Първанов и неформалния водач на ГЕРБ все още има близост, въпреки че напоследък двамата не пропускат да си вкарат по някой и друт словесен гол. Според президента изборите за Европейски парламент също са „първото полувреме за парламентарния вот”. Той обаче не пропусна да изтъкне функцията си на арбитър и претенциите си на селекционер с клишето, че днес българите гласуват за „националния си отбор” в Европа. От неговото представяне зависели авторитетът и образът на нацията пред по-старите участници в евролигата, упражни треньорската си поза президентът. Но ако под свирката му България продължи да губи и спечелените мачове на стадиона в Брюксел, по-добре президентът да препрочете конституционните си правомощия и да не драпа за още.
От друга страна, той се възползва от момента да отбележи точка на Станишев, встъпвайки в ролята на театрален режисьор.
Първанов на свой ред сравни днешното гласуване с „генерална репетиция”. Но открито намекна, че иска лично да смени системата, според която партиите и политиците досега са си запазвали удобни, но изхабени от употреба амплоа.
В превод на тетарален език това би могло да значи, че ако методиката на вживяването в образа /по Станиславски/ вече не трогва публиката, то трябва тя да бъде сплашена с „театъра на жестокостта” /по Антонен Арто/. Но хватките на Арто макар и застарели са европейски специалитет. Докато самият Първанов го тегли да се изявява в традицията на Московския художествен театър. Сигурно затова мрази да му се напомня, че е време да обнови заетия си от МХАТ репертоар на лъже цар и на бащица на нацията.
Що се отнася до философското красноречие на Ахмед Доган, той не му измени. „В най-обща рамка днешният вот ще даде индикации кой и как ще се ситуира в локален смисъл за национален парламент, но не на 100%”, пророкува лидерът на ДПС. Словесното кръжене на Скола из небесата на абстракциите показва, че пак си е набелязал цел и жертва за след месец, но този път не е сигурен на 100% в успеха си. Което все пак е по-утешително от миналите избори, когато ДПС за малко дори излезе на първо място по резултат.
Симеон Сакскобургготски предпочете да оприличи вота на „тест за достойнството на българските граждани”. Но ако под достойнство бившият цар има предвид оставането на НДСВ в играта, то нацията няма да има и този път равна на себе си в цяла Европа. Все пак там, ако един управник е лъгал и шикалкавил толкова, колкото Симеон, то той отдавна не може да приказва за достойнство, камо ли да е във властта. Но пък тепърва някой трябва да изследва феномена на доверието спрямо наглостта, скрита зад благообразна женска маска. В случая карнавалната украса принадлежи на възпитаната ни еврокомисарка Меглена Кунева. Тя ще продължи еврокариерата си като депутат без българите да й се разсърдят, че кръводари от авторитета си за НДСВ. А пък авторитетът й не накриви шапката на мобилните ни оператори, които оставиха цените на разговорите си най-тлъсти в ЕС напук на комисарските й наредби за обратното.
У нас изборите наистина са тест, но не за друго, а за психическото здраве на популацията. Не случайно тя е шампион единствено по това, че се чувства най-нещастната на стария континент. Затова е по-интересно и от крайното класиране на партиите дали ще се намери политик, който ще сравни евровота с диагноза и с каква точно. Нали казват, че когато тя е вярно поставена, шанс за лечение все още има.
Люба Кулезич
