Не само писателят Стефан Цанев, преди него и доцент Константинка Калайджиева, дългогодишен директор (1965-1983 г.) на Националната библиотека ”Св. св. Кирил и Методий” , отказала най-високото отличие на министъра на културата. Тя трябвало да получи ”Златен век” редом с ”позлатения” Димитър Иванов и други творци.
На пръстите на едната ръка се броят доблестните българи, отказали награди.
Вижте заради какво 96-годишната доц. Калайджиева отказва наградата. Като благодари за уважението тя пише писмо до министъра на културата Вежди Рашидов: "..Същевременно обаче, не мога да скрия огорчението си от обстоятелството, че в резултат на липсата на адекватна държавна политика в областта на библиотечното дело, постиженията, заради които е присъдена наградата на Министерство на културата, вече не съществуват.
Това по същество я обезсмисля. България не е вече сред първите държави в света и е значително изостанала в класацията за библиотечно-информационно обслужване. Богатото културно наследство на библиотечната ни система вече се руши. През последните двадесет и пет години книжовният фонд не само не се е увеличил, но е и намалял с милиони единици. Стойностната книга не е вече част от бита на българина и отговорност за това носят и зле снабдените с нова литература обществени библиотеки. Във време, когато надеждите ни са свързани с ролята на образованието и благородното въздействие на книгата, книгораздаването в страната е многократно намаляло. Читалните на Народната библиотека са празни.
Неприкосновеният архив на българското писмено културно наследство, който по закон библиотеката е задължена да запази за поколенията, за да съхрани националната ни идентичност, се търкаля безредно и безпризорно в незавършена сграда, при абсолютно недопустими условия за съхранение. Списъкът с неуредици може да бъде продължен, но същественото е, че библиотечното ни дело запада и в близко бъдеще няма да бъде в състояние да бъде надграждано с нови технологии и да служи като база за изграждането на информационното общество в България.
Това обрича българския народ на "изпадане от каруцата" на съвременните цивилизовани държави.
Това са само част от основанията, заради които смятам, че е редно да се откажа от оказаната чест да получа награда на Министерството на културата. Нека тя остане за представител на новото поколение, което, искам да се надявам, ще спре разрушителните и ще започне градивните процеси в библиотечно-информационното обслужване в България през информационния ХХI век.
Господин министър, вярвам, че ще разберете моите думи правилно и моля да приемете моите почитания –
Доц. Константинка Калайджиева
Директор на Народната библиотека 1965 - 1983"
Доблестна българка. Какво повече да кажем.
Поетът Борис Христов отказва да получи ордена "Св.Св. Кирил и Методий" - първа степен през 2010 г. В открито писмо до Министерския съвет, Борис Христов пише, че е научил за предложение на правителството за удостояването му с високо държавно отличие, но отказва, тъй като то противоречи на негово решение, което е взел далеч преди промените в България.
В писмото се казва: "Уважаеми дами и господа министри,
От медиите научавам, че на заседание от 26 май Министерският съвет е приел решение да бъда награден с орден "Св. Св. Кирил и Методий" - І степен - за заслуги в областта на културата.
Като оценявам вашето признание, уведомявам ви, че отказвам високото отличие, защото противоречи на моето решение от времето далеч преди промените в България - да не приемам държавни отличия, независимо от това коя политическа сила управлява страната.
С благодарност за разбирането: Борис Христов".
Поетът е автор на двете най-безспорни български поетични книги през последните 50 години - изключителните"Вечерен тромпет" (1977) и "Честен кръст" (1982).
Още в зората на демокрацията пък поетът Радой Ралин отказа да приеме Ку-ку наградата си за цялостно творчество – "Мерцедес" от фирма "Синит" АД. На сцената на зала 1 в НДК. Пред камерите на БНТ, той изрецитира следната своя епиграма:
Българино, как смяташ, докога ще се мяташ
като влечуго от едно робство към друго?
и допълни: "Съжалявам, че развалих играта." Рaдой Ралин просто не пожела да го сравняват с някои от другите наградени.
И вижте един друг достоен отказ да се вземе награда.Определеният за носител на наградата „Георги Братанов“ на СБП поет Николай Милчев“ /б.р. наш автор/ развълнува с отказа си от нея на церемонията по самото връчване. Ето какво написа той като мотивация за това си решение в публичен статус:
„Уважаеми колеги,
Винаги съм смятал, че годишните награди на Съюза на българските писатели са високи и авторитетни отличия, оставили белег в развитието на литературата ни. Вярвал съм и вярвам, че те трябва да бъдат мяра за естетически и художествени критерии, да откриват и бележат нови тенденции, да утвърждават достиженията на нашата словесност. Марката „Годишна награда на Съюза на българските писатели” е висока чест, която трябва да бъде отстоявана непрекъснато.
Не мога да преодолея обаче съмненията и колебанията си, че от десетилетия наред тези отличия, а и нароилите се дузина национални награди се присъждат и по извънлитературни съображения. Не е тайна, че запознати с кухнята на тези процедури могат безпогрешно да се ориентират кой ще бъде победителят далече преди обявяването на наградата. В разделената ни и фрагментирана национална литература има и абонирани автори, и такива, за които никой не се сеща. Или по-точно – е удобно никой да не се сеща.
Бих си премълчал, ако ставаше дума за хора извън Съюза на българските писатели, които не слизат от телевизионните екрани, които поучават и назидават, които редуват своите участия или като жури, или като наградени. Питал съм се защо е така. И си отговарям – защото те, както и някога, са правилните хора, хора, които пишат както се очаква, които говорят както се очаква, които уж ни представят пред света с литература, която е угодна на новата конюнктура. Въртенето само на няколко имена в медийното и общественото пространство е унизително за българската литература. Този филм ние вече сме го гледали.
Но когато става дума за наградите на Съюза на българските писатели, историята трябва да е друга. Те не могат и не трябва да са свързани с каквото и да е извън книгите. Редно е да се отличават произведения, които са знакови. И нещо много важно – наградите на името на талантливи и отишли си от живота писатели трябва да са специални награди – да са свързани с техните търсения, с техния почерк и стил, да продължават тенденциите, заложени в техните творби. Тъжно е да се констатира, че това се случва все по-рядко или изобщо не се случва. Нека е ясно, че така читателите се разколебават, съмняват се в обективността на критериите и в крайна сметка се отдалечават от словото.
Точно затова аз не мога да приема наградата на името на Георги Братанов. Познавам, обичам и ценя творчеството на Братанов, бяхме добри познати с него и съм убеден, че сред стихосбирките от миналата година има по-подходящи от моята за това отличие.
Надявам се това мое решение да не засегне никого – то е само знак, че трябва да се взираме по-добре в литературата, да обичаме повече словото и да му служим по-добре.“
Тези дни признатият поет и драматург Стефан Цанев отказа наградата "Златен век" . Това става ясно от писмо от него до министъра на културата в оставка Вежди Рашидов: :
"На 6 януари в сайта на Министерството на културата е публикувано съобщение, че на 10 януари тази година, след края на спектакъла "Процесът против богомилите" в Народния театър, ще бъда удостоен с най-високото отличие на Министерството на културата - наградата "Златен век", по случай моята 80-годишнина. Благодаря за оказаното внимание, но аз отказвам да приема тази награда", пише Стефан Цанев.
В писмото си Цанев пише още, че в края на миналата година министър Рашидов е връчил същото отличие "на един от висшите началници на Държавна сигурност - най-зловещата репресивна институция на бившия тоталитарен режим".
Според него подобен акт от страна на министерството означава „оневиняване на тази репресивна институция“, която по думите му е станала причина и „носи вината за хиляди погубени съдби, много от тези жертви бяха хора на изкуството“.
Навярно има и други примери на човешка и писателска доблест. Но те едва ли са толкова много. За това пък, десетки са онези, които са отказали наградата "Златен скунск" на "Господари на ефира". Знаете за какво се дава тя.
Но е ясно, че все още има хора в България, за които моралът стои над всичко. Да им свалим шапка!
Калоян Костадинов
