Станахме свидетели на рекордно потребление на електроенергия в последните 20 г. – над 7700 квт/ч., породено от свирепия студ. От бодряшкия рапорт на енергийния министър в оставка Т. Петкова разбрахме, че енергийната ни система ще се справи с това необичайно голямо потребление, но в нейното обтекаемо обяснение на ситуацията се прокраднаха няколко скандални факта, които са ясно доказателство, че енергийната ни система е оставена на самотек и само професионализма на експертите ни спасява от криза. Това коментира пред Фрог нюз бившият икономически директор на АЕЦ „Козлодуй” Тенчо Попов.
За какво става въпрос? Преди два дни са направени опити за включване в паралел на системата на т. н. студен резерв за покриване на нарастващото потребление. И се оказва, че ТЕЦ Русе и ТЕЦ Бобов дол не са били в състояние да бъдат включени. За сведение, инсталираните мощности в България са над 12 000 мвт., като не малка част от тях са оставени като студен резерв за покриване на свръхпотребление, което не може да се удовлетвори от работещите инсталираните мощности и тези, които се поддържат в режим разполагаемост. За всичко това потребителят си плаща през сметката за електроенергия. Сега разбираме, че си плащаме за студен резерв, който всъщност не работи – т.е. е умрял резерв. Та се налага да попитаме:
1. Кои са мощностите студен резерв, които не сработиха?
2. Колко им е платил НЕК за да поддържат този режим през 2016 г.?
3. Разпоредило ли е МЕ проверка на техническата готовност на централите със студен резерв преди зимния сезон, какво е показала тази проверка?
4. Внасяме ли в момента електроенергия в порядъка на форсмажор?
5. Защо не изнасяме в същия този порядък, след като имаме получено искане от Турция и достатъчно неизползвани мощности студен резерв?
Всъщност въпросите са с предизвестен отговор, който показва нерадостната картина в българската енергетика, „командвана“ от партийни безхаберници. А някой ще носи ли отговорнаст сега, в тази ситуация - и за сметките ни с платен студен резерв, който не работи, за щетата от форсмажорния внос на високи цени, за пропуснатите ползи от нереализиран износ, и въобще за това, че ключовите назначения в енергетиката се оказаха партийни талибани, „експерти“ само в областта на обществените поръчки?