Имам много причини да бъда твърде респектиран в лошо отношение от Държавна сигурност, каза поетът и драматург Стефан Цанев. Миналата седмица той отказа наградата „Златен век” на Министерство на културата, като основен мотив е, че същата награда е връчена на Димитър Иванов, бивш шеф на Шесто управление на Държавна Сигурност.
Цанев подчерта, че никога не е бил упражняван физически натиск върху него, но дълго време е бил следен.
„Псевдонимът ми е бил „чирос”, защото бях много слаб и в досието пише: Обектът не стои на здрави идеи на естетически позиции в областта на литературата. Да се установят всички връзки на обекта, дали се среща с чужденци, да се обръща внимание дали носи пакети, книги, оставя ли ги някъде. Дали обектът кани гости в дома си, които остават до късно и преспиват там”, чете Цанев от донесени от него документи в студиото на bTV.
По думите му той започва да бъде следен през 1968 г., след като написва стихотворение, което е напечатано на страниците на списание „Септември”.
„Стихотворението беше снето от списанието и ме извикаха, за да ми кажат, че това е вражеска поема и, че моето име ще бъде зачеркнато от литературата”, спомня си Цанев.
По-късно една от книгите на Цанев е държана четири години в издателството, докато бъде одобрена от агента, който отговаря за него в Държавна сигурност.
„Цензурата не е толкова страшна, но автоцензурата е. Тя убива намерението, идеята преди ад е получила писмен израз. Това е по-жестокото”, казва Цанев.
Поетът е разпознал в досието си негови приятели, но никога не успял да разбере за една жена с псевдоним Одилия. „Тя получава указания да установи с мен интимни отношения, за да ме следи по-отблизо”, разказва той.
„С Пражката пролет дойде края на илюзията, че може комунизмът да е вечен. Тогава стана ясно, че може наистина да има гласност, да има свобода на словото, което е много важно за един поет”, смята той.
Лицемерието е основният тумор на нашето общество. То ражда бедите, каза накрая поетът.
