Заради забравени закон, поискани от ЕК, България може да отговаря в Съда на ЕС в Люксембург. Оказа се, че хаосът в парламента покрай наближаването на предсрочните избори заплашва приемането на редица законопроекти в области, в които България трябва да приложи директиви на ЕС.
Те са свързани с отдаването на концесии, борбата с хакерството и защитата на свободната конкуренция. Ако народните представители продължат да неглижират законопроектите и те в крайна сметка останат неприети, страната ни може да се наложи да отговаря в Съда на ЕС в Люксембург, пише още "Сега".
На първо място стои новият Закон за концесиите. С него България трябваше да приеме до април м.г. евродиректива, която въвежда нова регламентация на концесионните договори. Правителството обаче използва повода, за да прокара някои собствени, изключително противоречиви идеи. Например да отпадне сегашният таван от 35 години при определянето на продължителността на концесията. Вместо това ще има максимален срок, който ще се преценява в зависимост от времето, необходимо на концесионера, за да си възвърне направените инвестиции и разходи и да получи доход. Този и други спорни моменти събраха критиките на депутати от мнозинството и опозицията. Като резултат правната комисия на НС не успява да приеме проектозакона на второ четене от септември 2016 г. насам, пише в. "Сега" в днешния си брой.
Съвсем закъсняло е приемането на директивата за атаките срещу информационните системи. Това трябваше да стане до септември 2015 г.В началото на декември м.г. България получи предупреждение от ЕК, че се бави прекомерно. Няколко седмици по-късно правителството внесе съответните поправки в Наказателния кодекс, с които се увеличават драстично наказанията за хакери. Шефът на правната комисия на НС Данаил Кирилов обаче изрази съмнение, че оставащото време на парламента ще стигне за разглеждането им. Бави се и въвеждането на директива, която засяга уреждане на искове при причинени щети от картели. Срокът по нея изтече в края на 2016 г. През ноември м.г. правителството внесе поправки в Закона за защита на конкуренцията, според които физически и юридически лица, понесли вреди от нарушение на антимонополните регулации, ще могат да предявяват искове за обезщетение в пълен размер дори и когато нарушението не е било насочено директно срещу тях. Тези промени обаче все още не са стигнали до второ четене дори в ресорните парламентарни комисии.
