Не може сам по себе си бюджетен излишък да съществува. Все има някаква причина за него. Може да е недофинансиране на здравеопазването, на образованието, на пенсионното осигуряване ... Ако сме взели пари на заем, сложили сме ги на депозит и после казваме, че сме забогатели от това, нещо не е както трябва. На фона на почти 20 милиарда лева заем имаме все още тежко недофинансирани системи и тогава отчитането на излишък е илюзорно. Това заяви пред Фрог нюз финансистът Румен Гълъбинов.
- Г-н Гълъбинов, управляващите в оставка твърдят, че имаме бюджетен излишък. Хората обаче не го усещат. Защо?
- Управляващите казват: „Добре е, че имаме бюджетен излишък в края на годината”. Това обаче не е добре. Не може сам по себе си бюджетен излишък да съществува. Все има някаква причина за него. Може да е недофинансиране на здравеопазването, на образованието, пенсионното осигуряване ... Ако сме взели пари на заем, сложили сме ги на депозит и после казваме, че сме забогатели от това, нещо не е както трябва. На фона на почти 20 милиарда лева заем имаме все още тежко недофинансирани системи и тогава отчитането на излишък е илюзорно.
България изостава 2 години по отношение на преките чужди инвестиции, каквато заявка даваше Божидар Лукарски. Спадът на преките чужди инвестиции е най-осезаем през 2016 г. Поне с 30% преките чужди инвестиции са по-малко от 2015 г. Картината е следната: намаляващо население и намаляващи инвестиции. Как искаме да развиваме икономиката?! Само от еврофондове, държавни поръчки, външни заеми, това е доста краткосрочно. Едва 1/4 от икономиката на България създава добавена стойност.
- Как ще се отрази санирането на бюджета, след като то е безплатно?
- Санирането не е безплатно, както Лиляна Павлова обяснява. Това е проект финансиран от държавната Българска банка за развитие (ББР), чрез държавно гарантиран заем. Ако санирането се плаща само през бюджета, това е доста сериозен разход, като данъчните приходи ще върнат не повече от 20% от стойността на проектите. Не могат да се ползват пари по линия на еврофондовете, предоставени от ЕС до 2020 г. Така че така нареченото безплатно саниране може да разчита главно на национално бюджетно финансиране чрез държавни дългове. Всъщност програмата, която вече се изпълнява се финансира основно от данъкоплатецът, който не знае, че финансира "безплатно" саниране. Не знае и че сумата вече е умножена по две - от 1 милиард лева бе увеличена на 2 милиарда лева. Първо ББР се финансира от чужбина чрез държавна гаранция, после ББР отпуска финансиране на жилищните блокове, а накрая се активира държавната гаранция и данъкоплатците плащат на ББР, която връща ресурса на чуждите кредитори. Видно е, че държавата плаща изцяло за санирането, като ББР е просто разпределител на парите, които после данъкоплатците връщат. Така българските данъкоплатци финансират една програма, която е уж извън бюджетните разходи, но през ББР това са пак държавни пари. Единствените печеливши са строителните фирми-изпълнителки,за сметка навсички нас, които ни карат да вярваме в безплатния обяд на тази програма. Такова нещо като безплатен обяд, даден от държавата няма. Във всеки случай няма нищо общо и с енергийната ефективност. Естествено е, че строителните фирми-изпълнители са близки до управляващите и не са случайни. Злоупотреби има, раздуват се цените, използват се материали с по-ниско качество, пести се и от тях, както и изпълнението е “колкото да се не разпадне веднага”. Корупцията е налице, защото фирмите, които извършват санирането на сградите са избрани не по качеството на тяхната работа, а по това колко рушвет са дали под масата на съответните чиновници. Безплатното саниране не е нищо повече от поредния държавен разход с парите на българските данъкоплатци.
- НЕК е в катастофално състояние. Какво трябва да се направи, за да се спаси?
- Очаква се износът на ток от България да бъде спрян, като част от гарантираната енергия за електроенергийната борса се пренасочи към битовите потребители. Това е защото има проблем с мощности на две от централите на Ковачки, които представляват близо 50% от студения резерв на страната. А студеният резерв на енергетиката в България се плаща от държавата всеки ден. НЕК е длъжна да плаща за поддържането на студен резерв, а въглищата били замръзнали. За сега се удържа режим на тока. На 9 януари 2017 г. е надминат 20-годишният рекорд в натоварването на електроенергийната система, когато потреблението е достигнало над 7500 мегавата. Като резултат цената на електроенергията, която беше изтъргувана на борсата в България в понеделник, се качи с близо 45%, като достигна най-високото ниво от създаването на борсата през януари миналата година. Основната причина за високата цена бе двойно по-малкото предлагане и увеличеното търсене. Заради студеното време в цяла Европа има повишено търсене и цените са високи. В същото време загубите в енергетиката на България са катастрофални. НЕК е близо до фалит след плащането по международното арбитражно решение за АЕЦ Белене. Плащането дава повод да се тегли нов външен заем. Преди време международната агенция Standard & Poor's понижи дългосрочния кредитен рейтинг на НЕК от B+ до B, като перспективата остава негативна. Има опасност НЕК да няма пари да обслужва плащанията си, като проблем е, че без държавна гаранция повечето от банките отказват заеми на дружеството. НЕК от години се декапитализира, затъвайки в дългова спирала, като усещането е, че се върви към фалит поради загуби и корпоративна задлъжнялост. Днес депутатите в НС отказаха да рестартират проекта за АЕЦ Белене. Кои са необходимите решения, за да не работи НЕК на загуба: 1. НЕК да престане да бъде социално-обществен доставчик. 2. Премахване на кръстосаното субдиране. 3. Цените на свободен пазар, които търговците предлагат на са сходни с цените на регулиран пазар, които уж предпазват битовите потребители. 4. Защо е необходима толкова сложна регулаторна система, когато пазарът може да играе същата роля? 5. Дългосрочното решение на проблемите в българската енергетика, включително финансовите дефицити е в подобряване на управлението и ефективна борба с корупцията. А най-големият риск е регулаторен, защото регулаторните решения (не е тайна за никого) се взимат под политически натиск. Парадоксът е да имаме увеличено потребление и цени, а държавната НЕК да работи на загуба. И НЕК ще продължава да трупа загуби от продажбата на ток. Въпросите трябва спешно да се решават, защото всяко отлагане води до взимането на нови заеми, които са скъпи, а обслужването им също увеличава тарифния дефицит, с който НЕК няма как да се справи.
- Бяхте кандидат-президент на есен. Ще продължите ли да се занимавате с политика?
- Имам желания да стана народен представител. С адв. Веска Волева може да си направим самостоятелно движение или да подкрепим някой от вече съществуващите партии. Ще отстояваме същите каузи, каквито имахме на президентските избори. Основната ни кауза беше борбата с корупцията, сега много лесно нашата битка припознават други организации, които са новоучреждаващи. Ако не започнем ефективна борба с корупцията, не можем да имаме икономически успехи. Ще действаме по примера на Румъния, тъй като той дава резултати. В нашата съседка има ефективно осъдени лица и отнето имущество. Постъпили са пари обратно в държавния бюджет от осъдени за корупция.
- Трябваше ли това НС да разгледа референдума на Слави или действително нямаше време?
- Времето наистина беше ограничено, но и беше налице политическо нежелание. Служебното правителство може да инициира да бъде разгледан референдумът. Може да инициира и други помени и реформи. От такива се нуждае икономическата сфера, данъчната, трудовата... Служебното правителство може да предложи промени в управлението на консолидационната компания, която отговаря за приватизацията на остатъчните държавни дялове. Така проблеми като този с ЕВН няма да има. Споделям мнението на проф. Вучева, че когато се прави допълнителна продажба на държавни дялове приходите да отиват в държавния бюджет, а не в различни организации.
Да се върнем към темата за референдумите. Те са важни за местните общински проблеми. Общината има проблем с изграждането на депо за отпадъци – референдум, със замърсеността на въздуха – пак референдум. Може да се образува референдум за бежанците. Има общини, които могат да гласуват дали искат на тяхна територия да се изгражда бежански център. Общината би мога да се издържа от парите, които се дават за изграждането на този център.
Интервю на Даниела Николова
