Крайните оценки на гражданите за последната реч на Плевнелиев говорят достатъчно какъв президент е бил той. Оценките са полюсни, което е знак, че не е обединител. Второто нещо, което направи впечатление, е, издигането на култ към себе си. Липсваше баланс между институционната му роля и неговата личност. Той държа имиджова реч, а не направи отчет на институцията. Това е знак, че му предстои политическа кариера. Това коментира пред Фрог нюз политологът Страхил Делийски.
Разказът му за барикадите е притеснителен. Политиците трябва да си дадат сметка, че техните лични илюзии и фантазии са едно, а институционалната им роля предполага друг тип говорене. Плевнелиев създаваше изкуствено разлом в продължение на 5 години.
Речта на вицепрезидента говори за начина, по който се е работило в президентството. На Плевнелиев му беше необходим освен хибридния враг, и враг вътре в самата институция, за да изглежда неговата работа още по-трудна, а неговите действия още по-геройски. След като в президентството има два паралелни свята, как тази институция може да има претенции да бъде обединител?!
Месианската роля, в която се представи Плевнелиев, а именно, че без него нищо няма да се случи, е липса на уважение към всички други институции, които са направили нещо по време на мандата му. Всичко през тези години едва ли е започвало и е свършвало с президента. Отива в Китай и веднага се увеличава стокообмена, отива другаде – и пак успех... Създава усещане в публичното пространство, че у нас няма системи, няма институции, а само един човек, който върши работата.
