Първото слово не бива да се надценява. То е резултат от липсата на ясна представа какво предстои на държавния глава, от слабостите на поведението преди изборите, където се говори, за да се съблазни избирателят, от кризата на политическото ораторство у нас и от несработеността на екипа на президента.
Понеже съм участвал в писането на Първо слово и съм се ядосвал, че някои мои (преценявам ги - дори и да звучи нескромно - като силни) идеи отстъпиха пред обтекаемостта и правилността, за сметка на държавничеството и точността,
мога да кажа чисто субективно, че убиването на политическото и визионерството, изхвърлянето на принципите и лидерството за сметка на баналността и произнасянето на общоизвестни скучнотии,
засилват тенденцията всяко следващо Първо слово да е по-слабо от предходното...
Но Първото слово не бива да се надценява. То е резултат от липсата на ясна представа какво предстои на държавния глава, от слабостите на поведението преди изборите, където се говори, за да се съблазни избирателят, от кризата на политическото ораторство у нас и от несработеността на екипа на президента.
Първото слово е някакъв механичен сбор именно от идеи на екипа, от негласната битка вътре в този екип кой кой е и за сърцето и милостта на Началника.
Важното е, знам от личен горчив опит, какво предстои, ще съумее ли президентът да надскочи своя винаги ограничен индивидуален ръст. Ще се справи ли с предизвикателството да разшири скромната си човешка персона (а ние като правило избираме точно такива скромни персони за държавен глава, сякаш вече нямаме вяра в себе си като народ) до мащабите и размерите на мисията Държавен глава.
Затова лично аз ще стисна зъби и ще преглътна сивичкото, притеснено, без искра и пламък, на моменти наивно, тук-там блудкаво и понякога менторско Първо слово.
По-добре да не го познаваме по Първото слово, за да не се разочароваме. А да го познаем по делата му.
P.S.1. А дали националната сигурност започва с външната политика?
P.S.2. Екипът му трябваше да напише речта и с отчитане на личните му специфики, т.е.
с по-кратки, накъсани изречения,
с махането на думи, за чието произнасяне се затруднява,
с подсказване да се усмихва и да не е четящ буквално, дори сричащ,
с по-кратък, концентриран върху ударното обем
и с водещи, акцентирани тези в началото на всяка част, за да настрои мисълта си върху това, което главно иска да каже в съответната част (това можеше да направи изказа по-гладък), а не като изсипан, неструктуриран, размит и преплитащ се (сякаш със забравени да се прочетат малко преди това пасажи) текст...
P.S. 3. Чувства се, че екипът е от хора мислещи еднакво (а единомишленици означава нещо съвсем друго) - никой не е погледнал на речта критично, със съмнение, алтернативно, така че да си я представи като реч пред парламент, а не пред партийно събрание..
Николай Слатински - фейсбук
. Заглавието е на редакцията
