Православната църква почита на 23 янари паметта на трима светци. Вярващите се прекланят пред живота и подвига на Свети свещеномъченик Климент, епископ Анкирски, Свети мъченик Агатангел и Свети Павлин, епископ Нолански. Имен ден празнуват Климент, Климо, Климентин, Климентина, Клементина, Христофор и Харитон, Павлин и Павлина.
Свети Климент бил избран за Анкирски епископ, когато бил само на 20 години. Той станал първата жертва на деветото гонение срещу християните в Мала Азия. Бил хвърлен в тъмница и изтезаван в продължение на 28 години.
Майката на Свети Климент, Ефросиния, била силно вярваща християнка. Омъжили я млада за върл езичник.
Света Ефросиния полагала усилия да въведе своя съпруг в света на християнството, но той отказвал и в същото време се опитвал нея да превърне в езичник.
Водейки тази трудна духовна борба, Света Ефросиния постоянно се молела на Всевишния да й дава сили, за да успее.
Но Господ имал други планове за нея. Малко след като Ефросиния родила момченце, което кръстили Климент, мъжът й починал.
Когато Свети Климент навършил 12 години, Света Ефросиния починала и той останал кръгъл сирак. За него започнала да се грижи приятелка на неговата майка – София. София била богата и благородна дама.
Настанали тежки години. Голям глад убивал населението на Анкира, а бедните семейства оставяли на улицата и на произвола на съдбата своите деца, понеже не можели да се грижат за тях.
Точно в този момент се проявил младият Свети Климент. Той събирал децата от улицата и ги настанявал в огромния палат на неговата осиновителка София.
София обличала и хранела бедните деца, а Свети Климент започнал да ги учи на християнските ценности, за да може след време да получат Свето Кръщение.
Отдаден на духовни занимания, на 20 години Свети Климент станал епископ на Анкира.
Не след дълго езичниците предприели 9-то гонение над християните.
Този път римските войници не преследвали обикновените вярващи, а онези които ги подбуждат да почитат Иисус Христос – епископи, клирици, дори четците в храмовете.
Сред заловените и изпратени на мъчения бил и Свети Климент.
Толкова много го били, драли кожата му, пробождали с шишове плътта му, че на края даже вътрешностите му се виждали.
Върнали го едва дишащ в килията на затвора, а на следващата сутрин той бил като нов. Нямало и една следа от мъченията.
По заповед на императора, Свети Климент и неговият ученик Агатангел били местени от град на град. Навсякъде публично ги измъчвали, а на следващата сутрин те били съвсем здрави.
Това продължило няколко години.
Свети Климент понасял с непознато търпение мъченията и никога не си позволил да плаче, да се оплаче или да реагира по друг начин.
Накрая император Максимиан заповядал да върнат затворниците обратно в Анкира.
По заповед на градоначалника били затворени в тъмница. На Богоявление Свети Климент бил пуснат от затвора, за да отслужи празничната служба за Кръщението на Иисус Христос.
По време на службата бил екзекутиран, заедно с неговите помощници Христофор и Харитон, и Агатангел.
Това се случило на 23 януари 312 г.
