За първи път в българското законодателство депутатите записаха брачните договори. Така занапред съпрузите ще договарят правата и управлението на имуществото си преди и след брака, издръжката по време на брака и след развода и т.н.
Правото на семейните е да избират между три режима на имуществени отношения - семейна общност, както е сега, разделност и режим, уговорен с брачен договор.
Това стана вчера на второ четене на Семейния кодекс. Парадоксът обаче е в това, че Законът за отношенията между съпрузи, родители и деца е приет в полупразна зала, при отсъствието на реален дебат и изказвания, направени единствено от председателсвуващия Любен Корнезов.
Въпреки репликите на някои депутати, шефът на правната комисия Янаки Стоилов припомни, че и други специализирани закони са гласувани без дебати. Той подчерта, че Семейният кодекс е подготвен от най-големите специалисти у нас при рекордна посещаемост в комисията на юристи, върховни съдии, съдии и представители на гражданските организации, които активно са участвали в изработването му.
Според новия Семеен кодекс бракът и разводът ще са по-лесни и бързи. Премахват се ненужните формалности, за да се сключи граждански брак. Отпада изискването за предварителното заявяване на желанието за сключване на брак, а кандидат-младоженците вече ще могат да избират свободно общината, в която да се бракосъчетаят. Тържественият ритуал - хор и други “екстри”, ще има само по желание на младоженците. Както и досега обаче църковната венчавка няма да има правна стойност
Облекчава се и процедурата по развода, който вече няма да зависи от продължителността на брака. Несъгласието на единия от съпрузите няма да е пречка за разтрогване на брака, а съдът не е длъжен да се произнася по чия вина се е разпаднало семейството.
В новия кодекс отпада въвеждането на регламент за съжителството без брак. Така на практика остана извън закона и въпросът, как ще се урежда произходът на децата от съжителството на мъж и жена, които не са подписали брачен договор и се опорочава идеята да бъдат защитени интересите на такива деца.
Проектът "узаконяваше" бащата на децата още при раждането им - без да са необходими каквито и да е допълнителни действия. Те биха ставали наследници на своя баща автоматично, биха придобивали право на издръжка от него, както и всички права да получават грижа, възпитание, надзор, лични отношения (включително с бабата и дядото) и т.н. А по данни на правосъдното министерство само България, Русия и Молдова нямат регламент на съжителството без брак между мъж и жена.
Семейният кодекс предвижда и по-кратки срокове за осиновяване. Осиновяването, около което имаше много скандали през последните години заради неадекватната държавна политика спрямо изоставените деца, ще се осъществява по нов начин. Водеща е идеята да се съкратят сроковете и да се осигури пълноценна защита на интересите на осиновените и осиновителите. Вписването на изоставените деца в регистрите за осиновяване ще става само с акт на съответната социална служба, докато тече съдебното производство.
За първи път се слага срок за определяне на осиновители и у нас, и в чужбина. Предвижда се той да бъде 1 месец за осиновители от България и 60 дни - за международните осиновявания. Близнаците вече се осиновяват заедно, като същия казус се прилага и към братя и сестри, които имат емоционална връзка помежду си.
Парламентът продължава работа и днес, със задача Семейният кодекс да бъде окончателно приет. Frognews.bg
