”От днес нататък ще действаме само по принципа ”Америка преди всичко”, обяви Доналд Тръмп, представяйки основния принцип на своята администрация във встъпителната си реч, лишена от държавнически подход, но пълна със заплахи и хули. Какво обаче означава ”Америка преди всичко”, когато става дума за външна и отбранителна политика?
Фразата не е непозната: тя бе нашироко използвана от изолационисткото движение, което се опитваше да държи САЩ настрани от Втората световна война и което доведе някои от неговите представители до прогермански и антисемитски позиции, както"лицето" му - авиатора Чарлз Линдберг. Бившият лидер на (расисткото движение) ККК ("Ку Клукс Клан"), от чиято подкрепа Тръмп се отказа след дълги колебания по време на кампанията си, писа в Туитър миналия петък: "Встъпителната реч на Тръмп обявява война на неоконите и издига нашия лозунг "Америка преди всичко", пише британското издание "Индипендънт", цитирано от БТА.
В лексикона на крайнодесните американски расисти много от неоконсерваторите биват представяни като евреи, както и като интервенционисти. Изолационизмът, разбира се, не е нещо ново в САЩ. През 30-те години на миналия век, когато Европа се плъзгаше към война, Конгресът прие поредица закони за неутралитет. Те окуражиха нацистите, и техните симпатизанти в САЩ положиха значителни усилия да подкрепят изолационисткото движение. Дори през 1939 г., когато Германия нахлу в Полша, а Великобритания и Франция й обявиха война, президентът Рузвелт трябваше с внимателно подбрани фрази да каже, че ще направи всичко, което е по силите му, да държи Съединените щати извън войната, за да не настрои Конгреса срещу себе си. Не е ли обаче Тръмп по-скоро националист, отколкото изолационист?
Той обяви, че опитите да се разпространява либерална демокрация при неговото управление ще приключат. Но в същото време той не престава да декларира,че ще увеличи военния бюджет. Няма причина да се прави това с цел възпиране, защото американската военна мощ далеч превъзхожда тази на всяка друга страна в света. Да вземем само един пример: САЩ имат 19 самолетоносача, а Русия и Китай - само по един. Така че единствената причина да се подсилва тази и без това огромна военна машина, би била да се използва американската мощ, чрез войни ако е необходимо, за налагане на американските интереси. За тази цел САЩ би трябвало да поддържат военни съюзи, да подкрепят приятелски страни и да имат бази в чужбина. Тръмп обаче се обявява и срещу финансовото разточителство зад граница, включително и срещу изразходване на средства за оказване на военна помощ, като твърди, че "ние похарчихме трилиони и трилиони долари в чужбина". САЩ харчат 18 милиарда долара за чуждестранна помощ, което е под един процент от националния бюджет. Около 6 млрд. от тях отиват за военна помощ, и около 10 млрд. - за поддържане на бази в чужбина.
Това едва ли е значителна част от годишния военен бюджет, достигащ приблизително 600 млрд. "САЩ няма повече да финансират армии на други страни, като в същото време затриваме нашата", каза Тръмп. По-голямата част от 6-те милиарда за военна помощ отива за Израел и за Египет. Тръмп говори за горещата си подкрепа за Израел и казва, че ще премести американското посолство от Тел Авив в Ерусалим. Той подкрепя израелските селища в окупираните (палестински) територии и твърди, че ще развали ядрената сделка с Иран, за което правителството на Бенямин Нетаняху ревностно лобира. Генерал Абдел Фатах ас Сиси бе един от първите чуждестранни лидери, с които Тръмп говори по телефона след изборната си победа, и оттогава непрестанно обсипва египетския лидер с похвали, като обещава твърдо да стои зад него и отбелязва "колко много си допадат двамата".
Дали наистина новият президент ще подкопае позициите на Израел и Египет, особено като се има предвид, че тази помощ идва при условие, че парите трябва да се изразходват за закупуване на американско военно оборудване, за да се разкриват работни места в американските заводи? Десетте милиона се харчат за бази, които са главно в Германия, Южна Корея и Япония, и тези разходи се разглеждат за необходими като "спирачки" срещу два противника, Русия и Китай, и срещу "неблагонадеждната държава" Северна Корея. Адмирациите на Тръмп към Путин пък го тласкат към фактическо отслабване на ангажимента към НАТО. А как може неговото желание да се конфронтира с Китай, който строи военни бази на спорни острови, и със Северна Корея, да се съчетае с изтегляне на войските от Япония и Южна Корея? Тръмп обяви във встъпителната си реч, че ще "изтрие радикалния ислямски тероризъм от лицето на Земята".
Ислямът се задържа задълго в неговото полезрение по време на предизборната му кампания и той твърдеше, че президентът Обама е "мек" към терористите мюсюлмани. Тръмп шумно се заканваше "да бомбардира до дупка "Ислямска държава". Американците обаче вече правят това: администрацията на Обама рязко увеличи ударите с дронове, ликвидирайки голям брой лидери на джихадистите, а американските спецчасти оперират в редица страни. В крайна сметка Осама бин Ладен бе проследен и убит не по време на "войната срещу тероризма" на републиканеца Джордж Буш-младши, а при президента демократ Обама. Така че остава неясно както точно означава "Америка преди всичко". В новия вариант на сайта на Белия дом при Тръмп има само 220 думи за външната и отбранителната политика на най-могъщата държава в света. Можем обаче да кажем, че много от твърденията на Тръмп и неговия екип са (ако използваме друг словесен израз, току-що въведен в обръщение от неговата администрация) "алтернативни факти" - твърдения, които не издържат на критичен анализ.
