До тук с илюзиите, нататък е България! Това заяви още на 02.04.2007 г. проф. Кръстьо Петков пред група учредители на Гражданския съюз. Тогава приех тази констатация за илюзиите по скоро като противоречива, но надеждата наистина действително все повече вълнуваше българите.
Сега оценката на днешните наследници на Аспарух, бедни до унижение и гладни като явност не само внушават поредната парадигма, а просто я втълпяват. Защо? Защото имаха насреща си негодно управление и уникалната политическа фалшификация достойно определена от някои дори и като фантасмагория. Но нима българите са толкова негодни и несъвършени, че да не усетят по-скоро да не осъзнават своя пад, своята първична участ и да не приемат управлението си днес като твърде несъвършено.
И защо не реагират? Мигар изказът на Станишев, Първанов, Румен Петков и Плевнелиев не ги удовлетворява с този истински пропаганден порив към амбицията да се докажат по значими от последното място. Последното място което трайно са ни запазили в Европейския съюз за дълги години напред.
Защо българите не искат да осъзнаят, че са последни в Европейския съюз? Това е многозначителна оценка и най- вече факт, който трябва да преодолеем в най-скоро време, който трябва да преодолеем бързо и срочно, надеждата ни бе такава. А тя надеждата като стимул е тръгнала през онова конско седло от Средна Азия към Европа, та през основите на християнството на Борис I до възприемането отчасти на принципите на Сюлейман Великолепний. После премина през състрадателните чувства на Цар Освободител за племето на юг от Дунава, което имаше силата и стръвта да докаже на Европа, че се нуждае от свобода. Но каква е тази сила на дедите ни, пословична и педантична, последователна и ясна, която 130-140 години късно да ни нареди на същото последно място в Европа. Слаба и безсъдържателна, гнила и пошла или по-скоро без държавна политика, защото в новата Европа освен съдържанието друго не се признава.
И съвсем уместно. Изключено е българите да бъдат последни в Европа! Защото знаят цената на своята сила, защото са осъзнали, че дължат днес беднотията си, участта си и дереджето, в което се попаднали заради своите парвенюта лакоми и неспособни, некадърни и нагли управляващи. И не само управляващи, а определящи и утрешния ден на България. И тъй като става дума за тях никой няма право да пренебрегва нашите днешни български управници. Говори се, че те, българските управници, много са си приличали по своя нос. Както преди 10 години го беше написал главният редактор на в-к “Демокрация днес”, че именно големият нос на Фердинанд I предопределил и същността на управлението, на нюха и практиката на подобния нему Живков нос. Ако уважаемият господин Даскалов бе отишъл по-нататък съвсем сериозно щеше да стигне до Гогол. А това от своя страна би било голямото измерение на епохата защо и как българите със своите управленски носове да вземат и се сравняват носа на Иван Яковлевич или пък с този на майор Ковальов, който Н. В. Гогол достатъчно сложно и противоречиво описва.
Уважаеми читателю, вече не става въпрос за носа нито на Фердинанд, нито на Живков, а за същия важен и функционален физиологически елемент на всички премиери, президенти, за техния нюх, от който зависи битността на днешния българин, неговото имане и самочувствие. Дали българският президент, или министър-председател надушва същността на „хубавата Елена” или по-скоро възприема изцяло необходимата практика като стил на българския кабинет? Този наш български управленски елит днес не работи за българите. Той все повече работи за тези, които го избраха в парламента, а те пък предопределиха цялата му политика. Но най-важното е че не ни убеждава чрез силата си. Защо сме толкова бедни и защо сме последни в Европа?
Каква е България днес - държава на олигархията!!! Години преди 1989-та година, докато хората на труда съграждаха България върхушката търсеше привилегии. Кроеше планове за приватизация. Изнасяше милиони зад граница. “Подготвяше” бъдещето на децата си. След 1989 година “нежни” революции в Източна Европа попречиха номенклатурата да остане на власт. В България тя оцеля. Новата Конституция върна властта и собствеността на, гражданите,но управляващите - не. Започна план за държавата на олигархията. Страх от военна диктатура плашеше хората. Но времената бяха други и обезсилването на Конституцията можеше да стане само мирно и законно. От Парламента със законодателен метеж, не от военни – с танкове. Обезсилването на Конституцията в частта за властта - член 1, стана от самите депутати.
Те лишиха гражданите от пряка демокрация, чрез закона. Отрязаха представителната демокрация - със закона. Така за 27 години нямаше нито един референдум и нито един народен представител извън партийните листи. Вместо “нежна” демократична революция, или “тих” държавен преврат, който да установи “мека” партийно-парламентарна диктатура наред дойде олигархията. Държавата завладя обществото. Многоцветна олигархия - като държава. Гражданите станаха досадната тежест - бреме на управляващите. Социалната политика е една демагогия, Корупцията - състояние на властта, приватизацията - узаконена кражба. Купените медии - устроени партийци, всякакви храненици крият от обществото истината, че царят наистина е гол. Хората безпомощно чакат поредният месия, за да ги спаси от “завършилия” преход.
Олигархията унищожава България и предизвика системна криза. Механично принесена в късния й стадий многопартийната демокрация в България стана лесна плячка на олигархията.
Веднъж избрани депутатите нито могат да бъдат задължени с нещо, нито отзовани. Правят каквото си искат, в името на народа. Правят каквото иска олигархията. Именно тук олигархията замени промяната с условията на другия тип бизнес, съчетан с политическата протекция, купени предварително и насочени директно, за да гарантират детайлно условията на елементарната сделка - на политиците. Упражняването на властта от парламента и правителството до определените им граници, на олигарсите - цялата икономическа пропагандна и държавна власт в профил и детайл. Демокрацията от XVIII век заедно с посттоталитарната олигархия донесоха криза в България в системите на: властта в държавата, икономиката на обществото, нацията. Олигархията отне властта на гражданите и ги направи безправни. Превзе икономиката и ги. направи най-бедни, разби и разбива нацията на етноси. И днес с изумление установяваме, че България е изцяло изпаднала в системна криза на: държавата, обществото и нацията.
За запазване на олигархичната система на прехода в обществото все още има много заблуда. Че политическата система е добра, но трябва повече граждански контрол. И че, ако управляващите не са добри трябва само да се изберат нови. Така вместо към премахване, корена на злото - системата на партийно-парламентарната диктатура на олигархията и замяната й с гражданска политическа власт - обществото винаги се насочва към “изпускане” на парата. Какъв “контрол” над депутати е възможен днес като по закон не можеш да избереш, не можеш да задължиш и не можеш да отзовеш. И към кой “контрол” над правителството би си отишло, което по закон се избира от тези депутати. Уникален парадокс. Като не вижда вярно нито действителността, нито причините за нея те, гражданите, виждат изхода - сложен сбор от експертни решения в цялостен “проект” за Нова България. На нас днес не ни достига знание срещу невежеството за властта. Необходимо е да се готвим за нова България, с нова държава, с ново общество и нова нация. Трябва ни тази държава и с нова демокрация. Гражданите по всяко време и от всяко място трябва свободно да избират лично или чрез представител да упражняват правото си на власт. Свободно да договарят кой и как да ги представлява. Да задължават, отзовават и заменят представителите си. Новата българска държава, да бъде - държава на гражданите.
И тъй като дадох заглавието за новия президент към новата България е нужно да се върна пак на илюзиите, за които говореше проф. Кръстьо Петков. Социологически той смяташе, че трябва да се изгради система за промени по проект на някакъв новобългарски съюз. Беше убеден, че чрез привличане на нови, свободни, организирани личности извън партийните идеологии бихме отишли към Новата България.
Това трябваше да е един политически субект от новото поколение, който би реализирал проекта на гражданска основа. Партньорството между личности, организации и фирми в обществените отношения трябва да доведат до обновление в държавата, в обществото и нацията.
Като свободни партньори в новобългарския граждански съюз, гражданските сдружения ще се обявят за подкрепа на платформа, структура, цели и принципи на национално гражданско правителство. Това правителство за първи път методично трябва да изгради нов тип модерен кабинет на държавата. Той трябва да има една единствена цел. Да води нова секторна политика, коренно различна от досега функциониращите правителства. Необходима е нов тип стратегия на гражданска основа. Ентусиазмът, който за първи път обедини хората от различни политически формации при избора на новия президент дава някаква надежда. Досега по време на целия преход повече от четвърт век оценявахме и работихме за някаква промяна, но не си я представяхме точна каква е. Време е да се замислим дали точно този е пътя за базова фундаментална промяна на модела, при който функционира властта в България. Трябва ни нов граждански елемент за упражняване на контрол и респект върху политическата власт в директен план.
Ако сравните как бе избран новия президент, ще разберете, че първата крачка в прогнозата на проф. Кр. Петков е направена. Остава президента Радев, новия президент да осмисли добре как може реално, силно и точно да отговори на надеждите на тези, които гласуваха за него. Тези хора чакат президента на Нова България да изведе държавата от системната криза, да промени политически хода на историята, за да влезне в нея. В противен случай, няма да има първото нестандартно и експертно правителство като своеобразен национален център на чаканата промяна. И тогава олигархията ще диктува още по-остро и непоколебимо своите условия. На съвещанията си в хотел „Балкан”, българските олигарси ще определят как българите да бъдат вечно последни в Европа и кой как ще разпределя баницата на държавата за следващите пет години.
Кольо Парамов, финансов експерт
