Докладът за напредъка на България и Румъния по механизма за сътрудничество и проверка през последните 10 години ще бъде представен днес. Освен констатациите какви реформи са успели да приключат двете държави под мониторинга на ЕК в сферите на правосъдие и борба с корупцията, вероятно отговор ще получи и въпросът дали наблюдението ще продължи и за двете държави.
Последният доклад от 2015 година беше белязан от споменаването на скандала "Яневагейт" - изтеклите записи на разговори между бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева, съдийката Румяна Ченалова и Момчил Мондешки с острата забележка, че случаят показва сериозни системни проблеми и предизвиква съмнения за независимостта на съдебната власт. Очакването на експертите беше за прозрачно и непредубедено разследване, което така и не се случи.
"Сериозните твърдения за корупция и търговия с влияние в съдебната власт са били проверявани след вътрешен и външен натиск като институциите не са били способни или не са имали волята да започнат разследване по своя инициатива", е друго критично наблюдение в доклада, което на практика казва, че прокуратурата и Висшия съдебен съвет (ВСС) не влизат в ролята си да разследват нарушения в съдебната власт. Отбелязана е пасивността на съвета и в казусите със случайното разпределение на дела в Софийски градски съд (СГС).
В доклада се препоръчваше и независим анализ на прокуратурата, който в крайна сметка се случи. Четирима прокурори от Великобритания, Италия, Испания и Холандия посетиха няколко пъти България и в края на 2016 година беше публикуван техният анализ, който съдържаше редица препоръки. Сред тях имаше такива за засилване отчетността на главния прокурор и възможността той да бъде разследван. Този доклад така и не беше обсъден нито от пленума на ВСС, нито от прокурорската колегия.
