Булаирската битка е част от Балканската война и участието на нашите предци в тази освободителна мисия за освобождението на християнските народи от османска власт. Тя се разгаря 26-27 януари 2013 г., когато галиполийската армия започва настъпление срещу 7-а рилска дивизия и новосъздадената 4-а българска армия. Това казва историкът Ангел Джонев припомняйки славната годишнина.
Целта е била пробив в тила на нашата войска, деблокиране на Одринската крепост и да се парира българският удар, нанесен на Чаталджа. Планът е приведен в действие, но 13 пехотен Рилски полк, съставен предимно от кюстендилци, както и самата Седма рилска дивизия с бойци от Югозападна България, действат със съответните сили и средства и успяват да изтласкат турската армия. Тук трябва да се отдаде заслуженото и на техните командири, както и на самите бойци. Равносметката от това сражение е над 30 убити войници и повече от 130 ранени. Трябва да кажа, че 13 пехотен Рилски полк свързва битката при Булаир със своята бойна слава, припомня той.
Ветераните от войните за национално обединение създават свое дружество, което наименуват „Булаир”. На паметника на рилци, който в момента е експониран в центъра на град Кюстендил, е изписано „Булаир”. Има и улица „Булаир”. В Кюстендил тогава се тачи паметта на бойците и на това сражение, останало с място в родната ни история. Трябва да се каже, че тези участници изграждат и паметни плочи, които са експонирани върху фасадата на църквата „Свети Мина”. Тя е осветена през 1934 година. На главния вход са поставени две паметни плочи, върху които са изписани имената на загиналите кюстендилци във войните за национално обединение. След един период, през който те са демонтирани, през 2005 година тези паметни плочи са възстановени и сега там също може да се отдава почит към загиналите кюстендилци. Тези паметни плочи също са дело на дружество „Булаир”, обяснява историкът.
