След годината на милосърдието сме в годината на честността и справедливостта. Навършват се и кръгли годишнини, които изглеждат като знамения на времето: 100 г. от пророчествата на Светата Дева от Фáтима, 100 г. от октомврийската революция в Русия, 300 г. от възникването на Свободното зидарство, 500 г. от началото на протеста на Мартин Лутер против Католическата църква.
Тлее и упованието в Доналд Тръмп да коригира курса на алчност, глобален хаос и лудост, произвеждащи военни конфликти, цветни революции, конспирации чрез НПО и майданни лунатици; а укроти жреците на студена война на Изток и Запад, и акулите от ВПК, готови да взривят света в името на своите печалби, да върне Европа на европейците, без диктата на ТТIP и СЕТА.
А през изтеклата 2016 г. ислямско-ислямисткото нашествие в Европа продължи, въпреки едностранни мерки в отделни държави за урегулиране на допуска на нови кандидат-европейци. По Регламента от Дъблин, Берлин тихомълком ни връща бегълци от третия или вече дори четвърти свят. София таксува като класифицирана информация публикации в ЕС, че на няколко етапа в страната ни трябва да бъдат върнати 19 000 - 23 000 ислямски бегълци получили тук статут на закрила, намиращи се обаче в Австрия, Германия, Дания, Белгия и Франция. Правителството в оставка чиннопоклонно мълчá пред началниците, включително отвъд Пасифика, спазвайки «Десетте заповеди на Европейския съюз” за държава със сателитно управление: 1. Не разсъждавай! 2. Не питай! 3. Не се изказвай! 4. Не противоречи! 5. Не се колебай! 6. Не се старай! 7. Не се отбранявай! 8. Подчини се! 9. Работи и плащай! 10. Обичай чуждия свой!
То не обели дума за преустановяване на изпълнението на остарелия и неизгоден за българските интереси Дъблински регламент. Общоевропейско решение по темата мигранти през м.г. не бе намерено. За следващата среща на Европейския съвет на 17-18 март т.г. се коментира, че вероятно в присъствието на Ердоган ще извършат преглед на изпълнение на споразумението на ЕС с Турция по бегълците. Не виждам убедителни признаци България да се еманципира от политиката на Берлин-Брюксел-Париж за превръщане на периферните и по-бедни страни-членки на ЕС в „доброволен” буфер и постоянно място за пришълците – от Португалия, през Испания и Италия до Гърция и България. Т.е., т.нар. „план Б” (не версията на Вишеградската група), разработен през февруари 2016 г. в ЕК, чието съществуване г-жа Меркел публично отрече. Ердоган едва ли ще се дистанцира от политиката на изнудване на Европа. Вместо обещаваните милиарди евро за развитие на по-маргиналните икономики, „30-те сребърника за България" бяха ревалоризирани до 160 млн евро и на цената на „чевръсто услужливото” Постановление на МС № 508/12.08.2016 г. (за разселване на пущуни в крайгранични селища). Още през м.г. директорът на Центъра за стратегически изследвания Симеон Николов визира темата в „Експерт-БДД”, а на 4.01 т.г. предупреди, че според автора на Споразумението с Турция Гералд Кнаус то било застрашено, както и други тематични планове на ЕС. Живущият в Истанбул австриец Кнаус, освен съветник на Меркел, оглавява щатския мозъчен тръст ESI, член е и на тръста ECFR и на фонда Open Society на Д.Сорос. Замисълът на Сорос и института му за мигрантска политика за заселване на нелегални имигранти, премахване на националните граници, размиване идентичността на европейските нации и създаване на хаос в Европейския съюз, са печално известни. Според “Huffington-posт” Доналд Туск озвучил, че „план Б” включва трайно заселване на чужденците в Югоизточна България, както и в някои обезлюдени места на Родопите.
Европейско-турското споразумение е застрашено от провал не само от спора коя от и дали страните изпълняват обещанията си. Срещу предоставяне на безвизов режим – според участниците в срещите на върха на ЕС и на 11–те страни от нашия регион - Турция следваше: 1. Да стане доказано сигурна трета страна за връщаните мигранти; 2. Да преодолее вътрешната обстановка на недоверие и репресии, нехарактерни за демократична държава и 3. Да създаде административния капацитет, необходим за провеждане на качествен и прозрачен процес по предоставяне на убежище.
В анализ на института „Атестоун” „Бежанци или окупационна армия?” (2.11.16 г./„Konzervatívny výber”) се твърди, че всички традиционни политически партии в Гърция насърчавали нелегалната имиграция и премесването на огромна мюсюлманска популация в гръцкото общество. “Ръководени от саморазрушителната миграционна политика на ЕС, която би могла да ликвидира елино-юдейско-християнските ценности в Европа като личната свобода, критичното мислене и безпристрастното разследване”.
Върхушката в Гърция е оприличена на миниатюрна американска администрация: политиците и органите на държавно управление - проникнати до кости от корупция, мейнстриймовите медии на СМРАД (= средствата за масова реклама, агитация и дезинформация) поддържали олигархичната глобализация. Гърция заплатила за имигранти 198 млн. евро. Гръцкият истаблишмънт вече не вярвал в основното верую на републиката както западноевропейския и американския режими. Макар обществеността да не е съгласна с нелегалната имиграция, „елитът” предпочитал да обвинява избирателя в неопитност, глупост или дори във фашизъм. Въпреки, че избирателите настояват за запазване на възгледите си за национална идентичност, върхушката им „се отплащала” с предоставяне на гражданство на нашествениците. Този сорт „решение” на миграционната криза и икономическият срив на Гърция били резултат на неуспешната авторитарна политика на „неизбраната, непредвидима и непрозрачна ЕС”. В Гърция, както в голяма част от Европа, всъщност се случвала масивна замяна на нейното население, ценности и начин на живот. На православните гърци не им се слушат средновековни мехмедчикови примитивизми, че ордите превъзхождали целия свят; само тяхната вяра била правилна, гяурът нямал право на живот и всеки, осмелил се да оспори ислямското лидерство и не приеме вярата им, ще бъде убит или поробен. Аллах изисквал правоверните да са господари на страната, където живеят, като само те да имат собственост и да притежават земята и земеделските култури. Аллах бил казал, че ислямистите трябва да завладеят цялата планета, а неверниците, според Свещения Коран, ще получат само милостиня. Единственият изход за спасение на онова, което е останало от Гърция, бил британският подход: решение за незабавно напускане на ЕС.
Още през 90-те години на м.в. като председател на парламента, после премиер, сегашният чешки президент М.Земан обосноваваше цивилизационно-интелектуалните различия и подходите към „другостта”, вкл. пред мен като тогавашен наш посланик, със сентенцията: Можем да водим диалог с хора, които обичат различни ястия, в т.ч. да дискутираме и с вегетарианци, но не и с канибалите, защото за тях ние сме храна. До 1989 г. Милош Земан бе футуролог. Сравняваше канибалите с антиматерията, а на Родоските форуми „Диалог на цивилизациите” през 2015-16 г. той ги назоваваше: антицивилизация. В обосновката си чешкият президент прецени „Края на историята...” на Фукуяма като „наивна утопия”, а „Сблъсъка на цивилизациите...” на Хънтингтън, макар и „много цинична книга”, като правдоподобна прогноза за сблъсък, но между цивилизации и една нова, антицивилизация. Която, като фашизмът през м.в. или Даеш (ИД/ИЛ) сега, се стреми да унищожи други цивилизации, но вече на основата на вероизповедание. Милош Земан се позовава на главатар на Даеш, който заявил пред немски журналист, че ако трябва гяурите ще бъдат избивани: 100, 200 или 300 милиона, т.е., повече от жертвите на нацизма (Бел.: Вероятно президентът има предвид книгата „Inside IS: 10 дни в ислямската държава” на Юрген Тоденхьофер). Г-н Земан напомни, че само за няколко години Даеш разшири влиянието си от в 6 провалени в 35 държави, а в Афганистан възниква нова талибанска ислямска държава. „Mein Kampf” също била „творба на луд”, която почти успя. Има защо да се безпокоят чешкият държавник, както Виктор Орбан, Роберт Фицо; във Варшава, в Скопие, Белград и Виена. Даже Доналд Тръмп, въпреки вероятно възмездените протести против ограничаването на миграцията от държави с мюсюлманско вероизповедание. В Япония отдавна са решили ислямско-ислямисткия проблем, системно-последователно и категорично.
А антицивилизацията може да бъде унищожена само с оръжие, не с диалог. Какво още трябваше да се случи, за да разберат управляващите от Берлин, Париж, Брюксел и София – в предизборна оставка – политически камарили, че невъоръженото засега, но съвсем преднамереното и организираното заливане на Европа с милиони културно, расово, етнически и верски чужди хора е война срещу нея със създадените от собствения й труд и хуманизъм оръжия: съвременните евроатлантически ценности и жизнен стандарт, предназначени за европейско ползване ?
Едва ли можем да заподозрем в наивност д-р Дан Шуефтан, директор на Националния институт по изследвания на сигурността към Университета на Хайфа: „В света има стотици милиони бедстващи. Парадоксът е в аксиомата, че колкото повече бегълци бъдат спасени от удавяне в Средиземно море, толкова повече пришълци ще прииждат към ЕС”. Или руският подход към сомалийските пирати, когато пиратите завземат руски танкер с нефт? По антипиратския кодекс от XVIII-XIX век, корсарите са били предимно обесвани. В наше време обаче кораби от ЕС са патрулирали наблизо, но не се притичват на помощ, поради опасения от жертви. Появява се руски спецназ-кораб, освобождава танкера и екипажа, намира оръжие и муниции на пиратския кораб, оставя пиратите с вързани ръце, отдалечава се и ги взривява. След още 2-3 подобни казуса сомалийските пирати не нападат руски кораби. Не че Русия е безупречен пример за подражание, но по доста съдбоносни въпроси позициите на управляващите й, поне формално, са доста по-логични, от дузини конкретни решения на Брюксел.
Поради късогледата, плиткоумна политика на Евросъюза към миграцията, неговото безгръбначие към Белия дом и Уолстрийт, обстановката в Ориента + Южна Азия и Африка и прилагането на моралните ценности на „евроатлантическия Коран” към нашествениците, Европа е на прага да изживее интензивен курс на какво е била подложена България 500 години. Мислещите европейци започнаха да осъзнават, че мюсюлмански общности в региона са рисков фактор, особено за радикализация на местни мюсюлмани с цел набиране на кадри за Даеш и други кърджалии, вкл. от ЮИЕ и смесването на нелегални пришълци с автохтонни по месторождение родни цигани.
Да се надяваме, че на предстоящите ни парламентарни избори избирателят ясно и категорично ще се разграничи от подалите оставка предшественици на служебното правителство, създали еталони за корупция, посредственост и сервилност към чужди, небългарски интереси. Едва ли си заслужава България да плаща сметките на „големите братя” поради техни грешни политики, демагогия и взаимни неприязни.
Имаме и съседи със съвпадащи и близки интереси по криминалната миграция и оживяването на регионалното сътрудничество. Вишеградци, с които бихме могли да отстояваме съвместно и индивидуално частична суверенизация на националните си интереси в евроатлантическите рамки, са също наблизо. С безкомпромисно задушаване не мигро-корупцията+плътно запечатване на границите, а не с ердогано-меркелизми!
Д-р Огнян Гърков,
л.д.р. посланик, член на БДД
„Чучхе”* - справи се сам, от корейски език
