Стефан Кенов, досегашен народен представител, секретар на ПГ на БДЦ-НС заяви, че много неща са били свършени, но и много са били пропуснати. Някои реформи не са били доведени докрай, по други са били допуснати грешки. Много работа е оставена за следващото Народно събрание, има висящи законопроекти, приети на първо четене, предложения, които не са влезли в зала. Той обясни, че законодателната инициатива е вървяла по линия МС – ПГ на ГЕРБ, това са били законопроектите, които са се допускали в зала.
За щастие правилникът е давал възможност всяка първа сряда на месеца да се внасят законопроекти на опозицията. В крайна сметка обаче са се приемали нещата, които влизат от МС.
Стефан Кенов заяви, че работата на 43-то Народно събрание може да се запомни с няколко ключови неща. Едно от тях е промяната на Конституцията в частта за съдебната власт. В крайна сметка не се е приело това, което са искали управляващите, но се е постигнал компромис и са били събрани над 220 гласа за промяната в Конституцията. Изменен е ЗСВ, което е положително. Не се е направило районирането на страната – новата съдебна карта. Не е могло да се работи и по процесуалните закони, което всъщност е най-важната част от съдебната реформа.
Що се отнася до фрагментацията на 43-то Народно събрание, Стефан Кенов коментира, че само две партии, които са събрали над 1% на изборите, не са влезли в парламента, това са формациите на Татяна Дончева и Светльо Витков. „Иначе всяка партия, която може да се каже, че е жива в момента в страната, беше представена по един или друг начин в Народното събрание!", обясни досегашният народен представител от БДЦ-НС.
Що се отнася до БДЦ, партията е имала 8 народни представители, водят се разговори с други центристки партии, сред които са радикал-демократите, обединените земеделци и други. Според Кенов, в политическото пространство има място за един центристки блок и той ще намери подкрепа и сред гласоподавателите. „Въпреки резултата, който ни дават социолозите, около 1,8%, мисля, че БДЦ може и самостоятелно да получи повече гласове на тези избори, а камо ли в обединение. Смятам, че БДЦ, под формата на центристки блок, ще присъства в следващия парламент!", категоричен бе Кенов.
Що се отнася до подкрепата им към ГЕРБ, според Кенов от БДЦ са подкрепяли формацията на Бойко Борисов в повече случаи, отколкото са го правили коалиционните им партньори. Например благодарение на гласовете на БДЦ е била избрана Меглена Кунева за министър. Това е било едно важно гласуване, защото е представлява първата голяма криза за правителството. От БДЦ не са подкрепили стратегията на Христо Иванов, като просто един пожелателен документ. След това обаче са подкрепили министър Захариева и наистина реалната реформа. БДЦ са подкрепили и последните два бюджета. „Смятам, че сме дали своята отговорна позиция за запазване на стабилността, за запазване на правителството в някои моменти и смятам, че сме го свършили в полза на гражданите!", категоричен бе Кенов. Рано е обаче да се каже кого ще подкрепят в следващото Народно събрание.
Стефан Кенов обясни, че партията е извела като приоритет още на конгреса си икономическия патриотизъм, повишаване на доходите на населението и това са основните неща, на които ще се държи в общата програма на блока. Центристкият блок ще се яви с обща програма, а от БДЦ ще настояват доста голяма част от вижданията им да залегнат в нея. По отношение на демографската политика също има доста предложения. Има и предложения в данъчната сфера.
Според Стефан Кенов, може да се стигне до 7 парламентарни групи в следващото Народно събрание. Не трябва да бъдат подценявани нито реформаторите, нито АБВ и Д21. В крайна сметка обаче ще има много трудна ситуация за съставяне на правителство. И двете големи партии заявяват, че няма да търсят широка коалиция. „За мен опасенията, че няма да бъде съставено стабилно правителство, са по-големи, отколкото надеждите, че ще имаме стабилно управление на страната!", категоричен бе Кенов.
Според Кенов решението на ВАС за машинното гласуване е голям подводен камък, защото всеки български гражданин може да подаде жалба срещу това, че няма налична машина в неговата секция и реално изборът да бъде обявен за нищожен. „Все едно да се каже, че няма бюлетини. При положение, че законът казва, че трябва да има машина за гласуване и няма такава машина, все едно, че няма бюлетина в съответната секция!", обясни досегашният народен представител от БДЦ-НС. Другата опасност е, ако се стигне до решение за задължителност на референдума. Каквото и да се случи обаче, на 44-то Народно събрание няма да му е леко и ще гледа изборно законодателство още от самото начало.
