За църквата в пленарна зала, педофилския скандал в Семинарията, религиозните символи в училище и фиктивните бракове разговаряме с богослова д-р Десислава Панайотова, представител на Българската православна църква.
Интервю на Васил Василев
-Отдъхнахте ли си, след като промените в българското образование, свързани с религиозните символи в училищата не бяха приети от това правителство?
-Със задоволство посрещам реалността, че мандатът на това Народно събрание изтича. Доколкото разбирам, проектът за училищното и предучилищното образование няма да мине. Към него имаше професионални критики от учители, психолози и, както знаете, от страна на Българската православна църква. Аз мисля, че депутатите в Народното събрание няма как да не се вслушат в тези реакции. Особено в реакциите на БПЦ.
-Смятате ли, че това е единствената причина за неприемането му?
-Предполагам, че не е стигнало и технологичното време, защото един закон си има процедури, които отнемат минимум 40 дни. Така или иначе той беше изключително противоречив, най-вече в корените си. Този закон за пръв път си позволи да наруши българските традиции, които се спазваха до момента, като се опита да извади книжовния български език от задължителната подготовка. Той си позволи да внесе смут в обществото, както и в мюсюлманската общност, непозволявайки да се носят религиозни символи в българското училище.
-Какво е подтикнало законодателя към тази идея, изключвайки разкритията на български политик за радикален ислямизъм у нас?
-Точно този въпрос си зададох и аз. Забрадките са символ на смирение, покорство, послушание и скромност – хубави качества, които липсват на българските момичета днес. Кръстчето пък символизира жертвоготовност, всеотдайност, служение на обществото. Това е свят символ, който не може да притесни отношенията в клас. Причината за този опит да се премахнат религиозните символи има дългосрочна перспектива. Това е една тенденция в определени среди в целия свят. Хората, които са склонни на тотална секуларизация и отделянето на светско от религиозно, което е изкуствено, цели религията да се изтласка в периферията на човешкия живот. Тъй като училището е изключително важно занимание за децата и особено за техния живот, то религията трябва да бъде, според законопроекта, отделена от образованието. Грешката им е голяма – светско образование не означава атеистично. То значи образование, насочено към всичко, което съществува в света. Религията също е част от този свят. Ние виждаме опит за принизяване на вярата в човешкия живот и за отслабване на властта на БПЦ.
-За да се стреми да се ограничава или отстранява някого, то значи има някаква обективна или субективна причина. Коя е ябълката на раздора в случая?
-За мен е абсурдно, имайки предвид приноса на БПЦ в просветата и културата в тази държава и за самосъзнанието и идентичността на народа. Тези неща не могат да се изтрият от историята, не трябва да се отнемат и от съвременния живот на обществото. Или в момента става въпрос за някаква заслепеност от страна на един или друг човек, или от изпълняване на поръчки, които според мен имат външен за страната произход.
-Имате ли предположения кои са те?
-Предполагам, че Православието не се включва в координатните системи на редица чужди интереси за геополитиката на Балканите. Където може, се правят опити да се отстрани църквата от полагащото й се място в българската просвета.
-Като заговорихме за закони, наближават избори. Българската православна църква няма свои представители в пленарната зала. Ще се променят ли нещата след този опит за проектозакон?
-Категорично не, макар че ранната българска история след Освобождението познава именно такива практики – народен представител е бил екзарх. Но по чисто исторически и политически причини, свързани с това, че Освободителната война се свързва с възстановяването на Екзархията ни, църквата е играела ролята и на държава. В определени моменти се е налагало духовниците да подкрепят държавници, но само в критични етапи в историята ни. Когато няма такава опасност, църквата гледа да стои настрани, защото тя стои над времето и над политическите и етническите обвързаности. Нейната перспектива надхвърля далеч различните исторически епохи, поради което, водена от любов, не иска да разделя хората и да ги класифицира като симпатизанти.
Стреми се да се докаже, че БПЦ е политически обвързана, но никога е нямало такова нещо. Тя е лоялна към всеки режим на управление, защото в Библията е казано „Уважавайте властниците и управниците”, защото макар и даден управник да не е най-справедливият, най-чистият и най-достойният, властва по Божието допущение.
-Сегашният период не е ли критичен? Давам ви пример, убиват се деца и млади хора през 2-3 седмица по жесток начин, хората бъркат по кофите за боклук, спират ни едни пари, които са си наши по право и пр. Какво според църквата е „критичен период”?
-Съгласна съм, че положението с децата ни е критично, защото те загиват физически и духовно. И това е може би един от най-основните проблеми в момента. Църквата счита, че механизмите за поправяне на това положение е даване правото на всички български деца да се докосват до религиозното образование. Не на всяка цена влизането на църковна политическа партия би оправило това положение, напротив. Тя разглежда всички депутати във всяко Народно събрание като потенциални служители на това общество и поддръжници на исканията ни. Те не са тесни, а обществено ангажирани и обществено значими. БПЦ има нужда не от партия, а от депутати, които да чуват нейния глас и да поемат подадената й ръка.
Ние имаме сътрудничество със законодателя на ниво комисии. Канят се митрополити, които да изказват мнението на църквата по отделни въпроси.
-Какво е отношението ви към вече приетия закон за Семейния кодекс?
-Църквата счита, че държавата не трябва да служи на компромисните решения по въпроса за семейството въобще. БПЦ трябва да задава идеалните модели, към които всяко семейство и всяка човешка двойка да се стреми. Ние не отстъпваме по никакъв начин от твърдението си, че семейно съжителство винаги трябва да съществува.
-Отивайки пред олтара обаче, оставам с впечатлението, че младоженците не знаят в какво се заклеват. Струва ми се, че всичко е станало доста протоколно.
-Това е проблем на всеки отделен брачен съюз. Мисля, че това е въпрос на възпитание и на практикуване на вярата, защото ние самите, знаете ходим често и палим свещи и посещаваме манастири, но това са спорадични действия от наша страна, и точно това води до разпадането на ценностите.
Семейството е част от онези вечни, изконни ценности, от които не бива да отстъпваме.
-Не се ли извършва по-голям грях, когато се заклеваш в някого пред Бога, а след това нарушиш клетвата?
-Така е, голям грях е, но светът и вярата, такава, каквато я познаваме от Библията, изисква човекът да прави избор и после да носи своята отговорност. Бракът БПЦ разглежда като ангажимент – двама души да си служат цял живот. Трагичният момент, в който семейството се разпада е тежък за църквата, ако е масово явление – то е проблем на цялото общество. Развалянето на църковния брак обаче не значи, че той трябва да бъде маргинализиран и сведен до една от формите на съжителство. Защото човек прави избор и после носи отговорност. Ако възприемем крайно либералните ценности, че всичко е позволено и след това не носим отговорност, всичко ще се сведе до много тежко положение.
-Разрази се скандал с отец Сионий, ректор на Семинарията, за когото се твърдеше, че е блудствал с малолетен…
-Няма такова нещо, това не са истини, а лъжливи компромати, тъй като епископ Сионий е човек, когото познавам от много години. Той винаги се е стремял да бъде образцов ректор на Семинарията, да спазва добро поведение. Да не говорим, че сигналът е анонимен и подателят няма доказателства. Ако имаше, щеше да сложи името под думите си и щеше да застане лице в лице с човека, когото обвинява. Да не говорим, че 12-годишни ученици в Семинарията няма. Може би има лични причини за това, свързани с територията на училището. Недоволство, че ректорът не е сключил договор с някого за наем на терен. Другият вариант, който ми се струва по-чудовищен. Скандалът избухна преди 24-ти май, точно на Св. св. Константин и Елена, в навечерието на празника на българската просвета и култура. В него бе замесена една от личностите, които олицетворяват православното образование у нас. Може би това е насочено срещу църквата, нейното достойнство и исканията й за това, децата да получават стойностно образование, а то може да стане единствено с участието на Българската православна църква.
