Българският 4 февруари беше нашата закъсняла Пражка пролет. Това каза президентът Петър Стоянов (1997 - 2002) в коментар за събитията отпреди 20 години, когато на 4 февруари 1997 година отказът на левицата да състави правителство промени хода на най-новата ни политическа история.
От 10 януари до 4 февруари обстановката беше изключително драматична, хората протестираха всеки ден и напрежението беше огромно. През цялото време се страхувах най-много от това да не се случат някакви провокации и нашите мирни иначе демонстрации да се окървавят. Тогава България щеше да се прости със своето желание за членство в НАТО и ЕС, а моята мисия като избран президент беше да започна работа по членството на България в НАТО и ЕС, тъй като много изоставахме. Стоянов определи пред БНР като глупости спекулациите дали протестите не са били бунт на лумпени, подстрекавани от политическа централа.
Десети януари отговори на въпроса безгранично ли е търпението на българите. Оказа се, че не е безгранично. Тогава посланиците от НАТО и ЕС са били обезпокоени от изявленията му, че няма да връчи мандат на БСП, а той споделил страховете си, че България може да се изправи пред гражданска война, спомни си още Петър Стоянов: След връчването на проучвателен мандат на БСП след седем дни те дойдоха с една папка, в която вече имаше съставен кабинет. Аз отказах да взема тази папка и тук започва голямата моя и лична, и политическа драма, защото с отказа си да взема тази папка аз вече се движех по ръба на своите конституционни правомощия. Конституцията ме задължаваше да взема тази папка, да я внеса в Народното събрание и там абсолютното мнозинство на БСП да състави своя кабинет. Тук има спекулации, че представителите на БСП са дошли с две папки – за готов кабинет или за отказ от мандат. Нямаше папка с отказ от мандат, декларира още Стоянов.
След толкова години ви питам – представяте ли си да са дошли с две папки и в едната от тях да има отказ от мандат. Хайде, кажете ми, коя от двете папки щях да взема, след като четири-пет пъти ги моля публично да не съставят кабинет и това е моята категорична позиция. Разбира се, че щях да взема папката с отказ от мандат с това драмата щеше да приключи. Аз обаче не го направих по една единствена причина – нямаше папка с отказ от мандат. В началото на Консултативния съвет по национална сигурност лидерът на левицата Георги Първанов декларира готовност за съставяне на кабинет на Демократичната левица, като признава, че това не е най-доброто решение. Първанов предлага сформиране на временно преходно правителство на широка коалиционна основа, тази идея обаче не се приема, става ясно от стенограмата, на която се позова Стоянов.
Запитан какво се случи с фабриките за илюзии и бяха ли затворени президентът Петър Стоянов посочи: Песимистите ще ви кажат, че тази енергия отиде съвсем напразно. Аз не съм на това мнение. За тези 20 години се случиха много неща. Много неща се промениха. За Стоянов това, че нещата у нас не са се случили така, както в държавите от Централна и Източна Европа, има своето обяснение, защото там е имало наченки на гражданско общество: Нашата съпротива срещу комунизма беше първа в Европа - веднага след Втората световна война. Но след това - в последните 20-30 години след падането на комунизма нито нашата интелигенция беше на своето ниво, нито имаше истинско дисидентско движение. Когато 10 ноември споходи българския народ ние бяхме в много голяма степен объркани какво точно се случва. Това наше стъписване даде възможност за едно доста сериозно закъснение и това закъснение се оказа фатално.
