В КЕВР беше проведено обществено обсъждане на предлагания педгодишен бизнес план на „Софийска вода“ и решение за цените на водата за този период. Първоначалното предложеното поскъпване на водата направено от концесионера беше за 32% увеличение, корrгирано по-късно на 28%. Настоящото предложение на КЕВР е за 17% увеличение на цената. На консултациите се установи, че това напълно удовлетворява както френския инвеститор, така и Столична община като акционер в дружеството. Това обаче не прави доволни потребителите. Напротив. Това коментира пред Фрог юристът Даниел Божилов от НПО ”Ние, гражданите”
Миналата година беше приета нова нормативна рамка във връзка с новите цели на ЕС за голяма ефективност при използването на водата, както и за повишаване на нейното качество. На хартия България се реформира и ще ползва най-добрите практики. На практика обаче нещата стоят по старому.
Добре познатата сценка, станала традиционна се повтаря за сетен път – концесионерът иска огромно увеличение, регулаторът го намалява на половина, а потребителят трябва да аплодира и плаща.
Какво плаща? Ами по-високи печалби за концесионера, теглените от същия концесионер заеми при високи лихви, които не е направен опит да бъдат предоговорени, респ. по-високи възнаграждения за мениджмънда му и повече пари за външни услуги. Насреща получава същата услуга. Ако не и по-лоша.
В проведените разговори КЕВР се съгласи и потвърди обстоятелството, че в момента се водят преговори между Столична община и Софийска вода за редуциране на коефициента на възвращаемост на инвестиции от 17% на 9. Ако се постигнат тези договорености, това би имало сериозно отражение в бизнесплана за инвестициите, респ. на крайната цена на водата, но по неясни причини се бърза този план да бъде приет преди окончателното предоговаряне. Защо не е ясно, но е ясно, че ако планът и новите цени бъдат приети сега, то Софийска вода няма да има интерес да бърза в предоговарянето, а Столична община ще бъде лишена от важен инструмент.
По отношение на предложения план и цените към него те са като излезли под индиго с далечната 1999 г. Големи обещания за бъдещи инвестиции, но вдигане на цените сега.
Всички цифри в това предложение са обикновена еквилибристика, която няма нищо общо с реалностите.
В отчета за предходния период Софийска вода се похвалиха с огромни инвестиции и направени подобрения по мрежата. Фактически обаче нещата не са променени кой знае колко, тъй като отчитаните загуби на вода са намалени за 5 г. с около пет процента. Всъщност процентите са значително по-малко, тъй като концесионерът автоматично пренася на база доставените количества вода и разликата с предходния период като цифра, но това съвсем не отразява реалността, че в периода 2011-2016 г. политиката на ЕС беше към въвеждане на икономични уреди с цел по-икономичното ползване на вода. Какъв е делът на тези уреди в спестените количества остава неясно, защото те се отчитат като намалени загуби по мрежата.
Когато беше сключен концесионния договор, загубите по мрежата бяха в рамките на 63%. Седемнадесет години по-късно тези загуби са редуцирани на 55-56% при норма в ЕС между 20 и 40%.
Като добавим лошите параметри по теглените заеми, за които концесионерът не си е направил труда да предоговори (лихвите, които плаща по тях са 6%) с одобряването на новите по-високи цени, практически излиза, че плащаме възнаграждение на концесионера за лошо водената от него работа. Парадокс, който обаче ще стане факт.
Не е преустановена и изключително порочната практика за огромния размер на разходите за получаване от Софийска вода на външни услуги. Те си седят като константна величина за периода между 25 и 30%. Общоизвестен факт е, че това е един от инструментите за източване на компанията чрез свързани дружества. Тези услуги не подлежат на никакъв контрол и се приемат на юнашко доверие, а регулаторът не прави нищо тази практика да бъде преустановена.
Друга порочна практика е изчисляването на т.н социално приемлива цена, която в този период е изчислена от регулатора на 10 до 11 лв. за куб. метър. Колко е социално поносима тази цена да кажат хората с ниски доходи.
С резолюция на Общото събрание на ООН от 2011 г. се признава, че достъпът до чиста питейна вода и санитарни съоръжения са основно човешко право. Тази резолюция е имплементирана в нормативните документи на ЕС. В същата резолюция изрично се посочва, че цената на тези услуги, ако са платени, не може да надхвърля 3% от дохода на член на домакинство.
При така формулираното изискване е ясно, че като основно човешко право за база следва да се ползва минималния доход на член от домакинството в съответната страна. В България най-малкото домакинство е едночленното, а най-ниският нормативно установен доход е минималната пенсия, която е в размер на 157 лв. При признато количество минимално необходима вода от 3 куб. метра не е трудно да се види, че цената на 3 куб. метра вода не следва да надхвърля 3% от този доход, което се явява социално приемливата цена – т.е. не повече от 1,57 лв. за куб. метър и то с ДДС.
Нашият регулатор обаче по собствена методика не ползва този подход, а като измерител използва средния доход на домакинство, който по данни на НСИ е три пъти по-висок. По този начин самата база се изкривява значително, като практически остава едно много голяма част от хората с ниски доходи извън групата на хората, ползващи се от човешкото си право на питейна вода, тъй като цената за тях се явява в противоречие с резолюцията на ООН.
Наред с това са налице още множество порочни практики, които ще продължат да се прилагат за следващите 5 г., тъй като регулаторният период е такъв.
В заключение следва да се отбележи, че софиянци ежегодно ще плащат все по-високи цени за услуги, като насреща ще получават пак същото. А това става с мълчаливото одобрение на регулатора, чиито членове са избрани от повечето от парламентарно представените партии. С това решение този регулатор за сетен път ще покаже, че за него е важно да са доволни концесионерите, а желанията на потребителите, които съответно са им и работодатели са без значение.
