Готов съм на протест и при най-малкия опит за отнемане, нарушаване, погазване на човешки и граждански права и свободи. Убеден съм, че „придобивките“ на демокрацията не са ни дадени веднъж завинаги, а трябва да се отстояват всекидневно, за да не ги загубим неусетно. По-точно, да не ни ги отнемат тихомълком. Така смята карикатуристът Христо Комарницки.
Карикатурата може да предизвика скандал в общества, в които има ред, строги правила и съответно теми-табута. Българското общество е много интересно в това отношение – от една страна все още робува на патриархални морални норми и догми, от друга – тук сякаш всичко е допустимо, няма никакви граници в изразяването, стига да намериш подходяща трибуна. Единственият скандал, който може да предизвика една карикатура, е публичният гняв на някой суетен политик, казва той винтерв за MOVE.BG
Много е важно дали един протест се е увенчал с успех или не. Човек лесно може да се обезсърчи и никога повече да не пожелае да излезе на улицата. Но при всички случаи протестът е ценен опит, като всяка човешка дейност – носи мъдрост за търсещия.
Това, което съм наблюдавал като промяна у много протестиращи хора, е въодушевлението от изненадващото откритие, че не са сами, че имат десетки, стотици сродни души, сподля карикатуристът.Надявам се, тези промени в обществената тъкан – усещането за съпричастност и солидарност, да са трайни, а не мимолетно чувство, което угасва с края на всеки протест, смята Комарницки.
Боя се, че оптимизмът ми прилича на непрекъснато и неизбежно оттласкване от дъното, без което е невъзможна поредната глътка въздух, завършва известният карикатурист.
