От синдикатите не се притесняваме, че ще останем без работа, когато слушаме предизборните обещания на партиите. Най-много се лъже след лов и преди избори. Това каза пред БНР президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов.
Аз ги слушам от първото правителство на Андрей Луканов тези приказки. Всички говорят приказки, но никой няма план. Това, което сме виждали много пъти е, че в момента, в който седнат в онези кресла срещу „Коня“ ще започнат едни: „Да, ние го говорихме, ама трябва да свършим едни по важни работи, да насърчим бизнеса“. Ще насърчат бизнеса, а другото ще забравят.
По повод изявленията от последните дни на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев и критичното му отношение по отношение на президентското вето върху Закона за концесиите, Манолов коментира:
Недейте в тези неща да търсите принципи. Този човек е крупен концесионер. Той, в случая, се опитва да облече в принципи собствения си интерес. Как да няма да е критично настроен, когато има концесия върху пристанище, има концесия върху събиране на боклуци и т.н.. Всеки на негово място би реагирал по този начин! Лошото е, че всички тези неща в защита и на собствения интерес, след това започват да се обличат в някакви принципи, които аз не харесвам.
Клишетата, зад които се крият системните партии отдавна не работят, категоричен е синдикалистът.
Традиционните леви и десни партии отдавна обслужват едрия капитал и пространството за партии, които защитават обществен интерес е напълно свободно, убеден е той. Системните партии обаче слагат етикети на новите.
Манолов е категоричен, че като проблем на България БДЖ не е по-голям проблем от КТБ, но при банката се е търсел начин за решение.
В БДЖ се говори: „Какъв проблем, какъв проблем“ и никой не ще да направи там съвсем обикновени неща, които от години се правят наопаки. Разбира се, там има лобистки интерес - превозвачите на колела срещу БДЖ - и историята е много дълга. Но, БДЖ не се решава, не защото не може, а защото някой не иска да реши проблема с БДЖ. Не някой, а всички! Всички не искат да го решат, а проблемът е решим.
Проблемът е лесно решим, ако БДЖ бъде изкарана от неравностойното си положение спрямо транспорта на колела, категоричен е той. Приватизация не би променила състоянието на БДЖ, убеден е той.
Това клише: „Държавата е лош стопанин“ е вярно наполовина, защото има продължение: „Държавата е лош стопанин тогава, когато стопаните на държавата са лоши“. Има места, където държавата е съвсем приличен стопанин, стига да знае какво прави и в угода на чий интерес го прави.
