Служебният кабинет масово уволнява висши държавни чиновници. Само за ден паднаха главите на трима шефове в Агенция „Пътна инфраструктура”, трима членове на ръководството на НОИ, тринадесет областни управители, шефовете на БДЖ и Национална компания ”Железопътна инфраструктура”. Преди дни бе освободен и шефът на Държавен фонд „Земеделие”.
Дотук добре. Отчаяният от чиновническото безхаберие български гласоподавател най-вероятно ще се зарадва от новините, че поне част от тези шефове на агенции и държавни компании са отстранени от постовете си.
Но какво от това? Самият акт на уволнение, при това направен от служебно правителство, няма особена тежест. Такава би имало едно разследване на дейността на тези висши държавни чиновници, посочване на техни грешки или дори злоупотреби. Одит на подопечните им ведомства, сезиране на прокуратурата…
Ако не се стигне до гореизброените, уволненията може да се окажат замитане на следи, а не реално упражняване на контрол.
Да вземем за пример днешното отстраняване на шефа на АПИ Дончо Атанасов. Та той заема поста председател на управителния съвет на агенцията от два месеца, след като предишният и дългогодишен ръководител Лазар Лазаров си отиде заедно с кабинета „Борисов”. Въздава ли се правосъдие за смъртта на жената от тунела „Ечемишка” с уволняване на шефа на агенцията? Мисля че не. Ако във ведомството имат вина за трагедията, то следва такава да им се потърси по съдебен ред и със съответните наказания.
Продължаваме с примерите. Бившият шеф на Държавен фонд „Земеделие” е сред най-обсъжданите чиновници в държавата. Обществените поръчки на ведомството му и слуховете за корупция в особено големи размери витаят от години, но едва след оставката на Борисов се стигна до освобождаването му. Трябва ли обаче историята да приключи дотук? Ако Порожанов е извършил престъпление, ако е ощетил държавата, ако е замесен в корупционни сделки, то не трябва ли да бъде разследван от прокуратурата?
Директорът на БДЖ Владимир Владимиров не се разделя с поста си за първи път. Той е шеф на железниците от 2009 до 2013 г., когато след падането на Бойко Борисов от власт е освободен от служебното правителство на Марин Райков. Година и половина по-късно е възстановен, отново от правителство на Борисов и така до днес, когато друг служебен кабинет го освобождава. Тази въртележка може да продължи до безкрай. Извършил ли е Владимиров някакво нарушение, демонстрира ли системно несправяне с работата си, ощетил ли е държавата по някакъв начин като шеф на железниците? Ако отговорът е да, то отново прибягваме до разследване и наказания. Ако е не, то поредното му освобождаване, за да го върне отново евентуално следващо правителство, е безпредметно.
Стигаме и до областните управители. Макар и на пряко подчинение на Министерския съвет, никъде в длъжностната им характеристика не пише, че те са партийни назначения. Безумната им подмяна от всеки нов кабинет, бил той и служебен, обаче говори точно затова. И за пореден път – ако някой от досегашните губернатори е извършил нарушение или не се е справил с поста си, то няма да е лошо това да ни бъде оповестено. Иначе изпадаме в полениката за „нашите” и „вашите” хора.
Похвално е, че служебното правителство демонстрира воля за ревизия на предишното управление. Остава обаче и да я направи, защото на добри намерения сме се нагледали.
Михаил Кръстев, Frognews.bg
